Новото спокойствие на Харманли
Автогарата в Харманли е празна по обяд в понеделник. Няма пристигащи и заминаващи автобуси. В близост до спирката, има магазини и сергии, районът по-скоро прилича на пазар. Това е и мястото, на което най-често местни и настанени в лагера се срещат.
Пет години от начало на бежанската вълна и дейността на бежанския център в града, атмосферата в него изглежда спокойна. За това със сигурност помага и малкият брой настанени в центъра в момента, който е под 300, но и "свикването" и приемането на чужденците е изиграло роля, разказаха за "Дневник" граждани на Харманли.
Много от настанените в центъра вече са си намерили работа или са започнали свой бизнес в града. Има и немалко, които искат чужденците да не бъдат в Харманли или поне центърът да стане от затворен тип. Аргументи не дават, освен че са чували от трети лица, че настанените в центъра крадат и правят проблеми, но отново не посочват какви. Но много от хората в Харманли не искат да говорят. Жената, която продава плодове и зеленчуци на гарата казва, че не е оттук. Тази до нея заявява, че живее на село и нищо не е видяла от чужденците.
Пред дюнерите шестима млади и усмихнати хора са се отбили за кратко до автогарата. Те са пристигнали преди два дни с камион от Турция. Идват от Сирия и всички са членове на едно семейство братя, сестри и съпрузи. Само един от тях говори на английски. "Нелегално, както всички сирийци", със смях, премесен с притеснение споделя най-големият брат. Нищо по тях не личи за дългия път, който са извървели. Тяхната цел е Германия. Там семейството имат близки. Но ако нямат "късмет" ще останат и в България, защото всичко е по-добре от Сирия.
Споделят, че ще дадат всичките си данни и каквото имат, за да ги регистрират в Харманли. После се надяват да им издадат документи и после..."не знаем", казват те - "ще видим какво ще става". Съгласяват се да ги снимаме и бързат да тръгнат, за да могат да се регистрират преди 17 ч.
Мосин Сахи пристига също пред дюнерджийницата. Той живее от две години в центъра. Чувства се добре в България и защото тук е семейство му. Има четири братя и четири сестри. "10-членно семейство, голямо семейство", разказва той. Започнал е да ходи на училище в Харманли преди 2 месеца. Всеки ден заедно с братята си и едната си сестра, посещава местното учебно заведение като е осми клас, макар че е на 20 години. Има обаче проблеми с българския език и затова са го записали в този клас. Въпреки че съучениците му се смеят и го питат защо учи с тях като е толкова голям, се държат много добре с него, разказва Сахи.
"Много съм щастлив тук, сега ситуацията на афганистанците е добра тук, но преди една година имаше проблем с полицията след бунта в центъра. Сега ние не правим проблеми и България ще започне да дава статут на афганистанците. Ние сме щастливи и се чувстваме добре, искаме 5-годишни статути. Ако получа, аз искам да остана тук - не да ходя в Германия или Франция. Всички, които дойдат тук, искат да отидат към Западна Европа, защото българите и политиците не са добри. Но всичко е добре тук, ако знаеш езика и не вършиш нелегални неща, няма да имаш проблеми с полицията и да те бие. Аз съм тук от две години и никой не ме е бил, защото не правя незаконни неща", споделя Сахи.
Идва от малък град, близо до Кабул. Затова и харесва Харманли, защото е тихо и спокойно.
България пък харесва, защото няма проблем с нищо. Дава пример с други афганистанци, иранци, пакистанци и сирийци, които са дошли в страната и правят лоши неща - пият уиски и водка, и пушат марихуана, което е незаконно. "Но те го правят в градския парк и полицията ги бие и те казват, че хората не са добри тук", с укор обяснява Сахи.
Срещу дюнерджийницата е и магазин за дрехи. Продавачката, която не иска името й да бъде цитирано, разказва, че все още се притеснява, че в Харманли има толкова много чужденци.
"Как може такова нещо на едно място ходят. Ходят на фризьор, масаж. После ние ходим на същите места. Лятото нали ги видях тук, бяха с едни плюски по телата си", разказва жената. Тонът й е спокоен, въпреки отношението й към мигрантите. Заявява, че никой от местните "не ги иска". Разказва, че чужденците се разхождат на тумби от няколко момчета. "Крадат", допълва тя - така казвали в града. Тя обаче продължава мълвата. На въпроса дали е от пострадалите от кражбите им, тя заявява "не", а дали го е чула от обрани хора - отговорът отново е отрицателен. "Така се говори", обобщава тя.
Тя се чувства по-спокойно, когато по улиците се разминава със семейства, особено ако са с дете. "Какво правят тези момчета в 20-21 часа навън. Това са деца, на 18 години като моя внук", коментира още тя.
Силна музика се чува от магазин за аксесоари. Там е Омед от Сирия. Харесва му страната и не иска да ходи другаде. Научил се е и ремонтира сам мобилни апарати. Харесва му в България и не иска да ходи другаде, защото приятели има и в Харманли, и в София. Получил е статут и живее вече извън центъра с приятели.
На близо е магазин за дрехи втора употреба. Там двама сирийци са започнали свой бизнес. С леко притеснение те започват да говорят за себе си. Идват от Алепо. Двамата братя имат още три сестри. Цялото 7-членно семейство е от почти две години в България. От година и половина имат магазин. Вече говорят добър български, макар и бавно и с акцент, но отказват да бъдат снимани.
Казват, че настанените в центъра рядко влизат в магазина им. На въпроса какво е отношението към тях, отговарят с въпрос: "Отношението добро ли е към вас - по-добро е от Сирия". И на двамата им харесва в страната и искат да останат тук.
Срещу магазина за втора употреба е заведение, в което работи Димитър Дамянов, който е родом от Харманли. "Изведнъж спокойният град, в който вечер е малко трудно да видиш човек в центъра, стана много населен", спомня си той. "Беше странно в началото, защото не знаеш кой какво може да ти направи. Преди имаше и малко проблеми, как да го обясня", с притеснение Димитър започна да търси правилните думи, за да не пресилва или омаловажава разказваното - "някои от тях правеха проблеми, заяждаха се с хората".
"След време се успокоиха нещата, докато не дойдоха тези от Афганистан и Ирак. Но след като свикнаха, се успокои ситуацията и нямаше проблеми. Даже имаше някои, които живееха до вкъщи", разказва той и допълва, че има и хора, които изобщо не правят проблеми. "Някои научиха български език доста добре и започнаха бизнес. Тук им харесва, защото е по-спокойно и по-приятно".
Според него в началото съгражданите му са били скептични, но сега са се успокоили. "Афганистанците вече не са тук, много малко са останали. Със сирийците няма проблем. Всеки свикна да се разминава с тях в града и няма проблеми". Не можа да коментира дали чужденците са повишили доходите на заведението, в което работи.
До пристигането на следващия автобус на гарата в Харманли, има много време. Спокойствието остава, въпреки че хората, дори пред дюнерджийната намаляват.