Има различни мнения по въпроса за качеството на днешните учебници, но едва ли някой ще спори, че днешното образование няма много общо с практически ситуации от живия живот. Такъв елемент от него е какви опасности дебнат, когато си в планината и особено през зимата, когато току-що е навалял пухкав сняг. Така опазването на живота на подрастващите, които вече се смятат за големи, които ги влекат ските или сноуборда, остава или никакво или под формата на забрана от родителите. Българска асоциация по ски и екстремни спортове (БАССЕС).

Българската асоциация по ски и екстремни спортове (БАССЕС) от години провежда лекции по лавинна безопасност, организира и обучения за желаещите да навлязат в дебрите на уменията сами да се пазят в планината или да помогнат на хора, попаднали в тежка ситуация. Такава лекция е насрочена и за четвъртък, 14 декември, от 19 ч. в 65 аудитория на Софийския университет. На тези лекции обаче ходят хора, които сами са осъзнали нуждата от подобни знания и са поне на 24-25 г., показват впечатленията на организацията.

Момчил Панайотов и Лъчезар Станчев от БАССЕС си спомнят, че критичният момент е възрастта 14-15 г., когато започват да падат някои родителски забрани. На такава възраст и те са започнали да искат да карат ски и сноуборд по девствени снегове и се радват, че това не е довело до инциденти за тях. Искат обаче да обучат на безопасност подрастващите в тази възраст.

Идеята им е да започнат да провеждат лекции в училищата, на които могат да присъстват и родители, и учители. Целта е по атрактивен за тази възрастова група начин да се предадат знания, без които през зимата в планината не бива да се тръгва - лекции, брошури, видеоматериали. Вече са водени разговори с няколко училища, за които се знае, че има ученици с интерес или занимаващи се със ски и сноуборд.

С Министерството на образованието не са водени разговори. Председателят на БАССЕС Момчил Панайотов обясни, че не очакват държавата да прави неща по въпроса и действат както са свикнали - със собствена инициатива и усилия.

За да станат лекциите факт обаче, организацията набира средства. Те са нужни както за изработването на материалите, така и за даването на стипендии на ученици за участие в практическо обучение. Двамата обясняват, че дори в салона в училището да им покажат лавинни уреди и да им опишат как се действа в случай на паднала лавина, няма как да им покажат на практика, което става в планината. Освен това подрастващите често не могат да си позволят плащането на такъв курс.

Желаещите да дарят пари за тази кауза, кръстена от авторите си лавинистика, могат да го направят по банков път или на събития на асоциацията.

Все още голяма част от хората в България, които попадат в планината, не си дават сметка за рисковете, казват от асоциацията. Една от причините за това в случай на каране на ски или сноуборд е погрешната увереност, че ситуацията на обработените писти не е по-различна от тази извън тях с изключение на това, че снегът там е недокоснат.

В същото време управляващите българските курорти не поемат ангажименти за случващото се извън техния периметър. В повечето страни с развит ски туризъм това не е така, казват от БАССЕС. Дават пример с ангажимента на управляващите ски зоните да маркират потенциално опасни участъци извън отъпкания сняг и ски патрулите в тези участъци съвместно с планински спасители.

Малък пробив в стремежа на БАССЕС тази ситуация в България да се подобри е поставянето в курорта Боровец на уред, който показва на преминаващите покрай него скиори или сноубордисти, че техният персонален уред, който обикновено е вграден в якето, е включен. Поставена е и карта на района, която показва къде обичайно има лавинна опасност.

От организацията на своя глава са решили да поставят такива уреди за проверка на две места - край хижа "Алеко" и край "Мальовица", където липсва интерес от стопанисващите районите да го направят.

Разбирането на хората в асоциацията (Момчил и Лъчезар освен това са и планински спасители - бел. авт.) е, че не може стопанисващите ски пистите да предоставят на посетителите съоръжения, с които отиват високо в планината, а да нямат отношение към тяхната безопасност.

Друг проблем, свързан с лавината безопасност, е липсата на служба, която да следи състоянието на снега, да прави прогнози и да ги предоставя на обществото. Няма и кой да маркира потенциално опасните снежни участъци.

От Планинската спасителна служба също неведнъж са поставяли този въпрос, но както казват от БАССЕС, никой в държавата не проявява интерес по темата. Практиката в няколко европейски страни е да има държавен институт, в който се изготвят тези наблюдения, аналогично на прогнозата за времето, и се оповестява публично информация. Понякога тези организации са част от спасителната служба.

През последните години все повече хора ходят в планината и от това рисковете се увеличават, посочват от асоциацията. Цитират данни, че средно в България поне по един човек загива годишно в лавина, което може и да звучи малко, но отнесена към броя на хората в планините не е нищожна. Това е статистика, една година е един, но друга са трима, обяснява Лъчезар. И казва, че за алпийските страни статистиката показва 120 смъртни случаи годишно, но при много по-голям хора в планините. Съвсем отделен е въпросът, че в България няма стройна статистика по въпроса и реално много случаи на паднали лавини остават в неизвестност заради факта, че все пак никой не е загинал. Наличните все пак данни сочат, че в 95% от случаите загиналият в лавина сам я е предизвикал.