Скандално протакане е спасило Борислав Сарафов от дисциплинарно производство
Протяжна размяна на писма между Инспектората на Висшия съдебен съвет /ИВСС/ и Прокурорската колегия /ПК/ на съвета от май до юли 2017 г. и тупане на топката от главния инспектор Теодора Точкова е способствало да изтече 6-месечният срок, в който е можело да бъде образувано дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов, новоизбрания директор на Националната следствена служба с ранг на зам.-главен прокурор.
Този е изводът от официалната информация на ИВСС, разпространена снощи в отговор на многобройни запитвания на медиите още преди избора на Сарафов миналата седмица защо не е било образувано дисциплинарно производство срещу него, след като е имало предложение на ИВСС за това до прокурорската колегия на ВСС. От информацията на ИВСС не се разбира кой носи отговорността да не бъде изпълнено предложението на инспекторите.
Пълния текст на писмото на Инспектората можете да прочетете в прикачения файл.
От писмото се разбира, че инспекторатът се е сезирал от публикации в "Капитал", Медиапул и "Правен свят" от 28 февруали 2017 г. за поведението на Сарафов като зам.-главен прокурор на оперативна среща със следователи от Националната следствена служба и местни прокурори в Шумен във връзка с експлозията на влаковата композиция в Хитрино. Там Сарафов отправил към тях обиди, нарекъл е следователя Страхил Каменички "заешко сърце" за това, че още не е повдигнал обвинения "на двама убийци", визирайки машинистите на влака, преди да е приключило разследването. След срещата следователят Каменички сезира Етичната комисия на прокуратурата и наред с това заведе дело, но то беше прекратено заради имунитета на Сарафов.
Въз основа на публикациите Инспекторатът започнал проверка.
На 9 май 2017 г. ИВСС взел решение да внесе предложение до ВСС за образуване на дисциплинарно производство срещу Борислав Сарафов за извършени от него нарушения - "нарушаване независимостта на следовател при извършване на разследване и уронване престижа на съдебната власт".
Същевременно обаче главният инспектор Теодора Точкова класифицирала преписката като "служебна тайна, с гриф за сигурност "за служебно ползване", но някои от материалите са оставени некласифицирани.
Заради полузасекретената преписка започва размяната на писма и протакане до изтичане на срока
На 17 май Прокурорската колегия пише на ИВСС, че "преписката съдържа и документи, които не са маркирани с гриф за сигурност от техния автор, съгласно нормите на ЗЗКИ" /Закона за защита на класифицираната информация/.
Не се предприема нищо до края на юни .
На 28 юни Прокурорската колегия връща на Инспектората предложението и материалите към него за декласификация, материалите постъпват в ИВСС на 11 юли.
Спасяването на бъдещия кандидат за шеф на Националното следствие Борислав Сарафов
продължава, като е вкарана в сюжета и ДКСИ /Държавната комисия за сигурност на информацията/, на която главният инспектор Точкова пише писмо с искане на "методически указания" как да приложи закона, който е ясен: само авторът на документа може да класифицира или декласифицира материалите, тоест самата Точкова. Това гласи и отговорът от ДКСИ.
На 19 юли ИВСС пак изпраща на Прокурорската колегия предложението за дисциплинарно производство срещу Сарафов.
Междувременно е започнала лятната ваканция на ВСС и Прокурорската колегия се събира чак на 7 септември 2017.
Към тази дата обаче е вече изтекъл шестмесечният срок, в който може да се търси дисциплинарна отговорност от магистрата. По закон срокът тече от узнаването за нарушението - в случая от публикацията в медиите /28 февруари 2017/, и е изтекъл на 28 август.
Въпросите без отговор разобличават спазарено протакане между Инспектората и ВСС
- Защо главният инспектор Теодора Точкова изпраща засекретени материали на орган /Прокурорскатка колегия/, който е натоварен по служба да работи с тези материали?
(Материали за евентуално дисциплинарно производство се засекретяват по правило, за да не стигне информацията до проверявания магистрат и да се запази самоличността на подателя на сигнала. В случая нито една от тези хипотези не е налице, защото Инспекторатът се е сезирал от медиите, които са описали случая.)
- Защо, при публичността на конкретния случай, Прокурорската колегия пише обратно на ИВСС, че не били засекретени всичките материали, като същевременно иска декласифициране на засекретените?
- Защо главният инспектор губи време да пише на ДКСИ да пита кой може да разсекрети материалите, след като това е казано в прав текст в закона?
- Защо въобще и двата органа се занимават с проблема дали и как е класифицирана преписката, като членовете на ВСС имат достъп до класифицирана информация на принципа "необходимост да се знае"? Освен това Прокурорската колегия не е ли могла да се позове на грифа "За служебно ползване" и да си свърши работата?
Абсурдният сюжет заслужава внимание като потвърждение на едно протяжно и договорено спасяване на Борислав Сарафов от дисциплинарно дело. Защото дисциплинарното производство би попречило да бъде кандидатиран и избран за шеф на Националната следствена служба. Което, от своя страна, подсказва, че много по-рано от формалното му кандидатиране Сарафов е бил "избран" от Прокурорската колегия, в която решенията, както е известно, се вземат съобразно волята на главния прокурор.