Екзарх Стефан през 1945 г.: За Църквата благотворителността е неотменим божествен дълг
Църквата има една неотменна повеля – да благотвори. Това напомня през 1945 г. екзарх Стефан на властите по повод законопроект, който предвижда одържавяване на благотворителността. Писмото, което се пази в Държавния архив във фонда на социалното министерство, е от 14 септември 1945 г. Това е само година след преврата, който слага началото на комунистическия режим и пълния контрол на партията-държава над всичко.
В началото на 1945 г. софийският митрополит Стефан е избран за глава на Българската православна църква. През септември 1948 г. екзарх Стефан е принуден да се оттегли и това се приема от Св. Синод. Почти веднага е изселен в с. Баня, Карловско, където живее до смъртта си през 1957 г. Свален е с правителствено решение поради отрицателното му отношение към отечествено-фронтовската власт и тъй като се противопоставял на намесата на партийните и държавните органи в работата на Светия синод, пише "Православието".
Автор е на богословски трудове, защитник на българските евреи. Според "Двери на православието" той е духовник с широка международна известност и с авторитет в междуцърковните отношения, включително и в икуменическото движение. Негови доклади, лекции и сказки се слушат в Женева, Лозана, Оксфорд, Осло, Копенхаген, Стокхолм, Уинчестър, Авиньон, Единбург, Кеймбридж и Лондон.
Ето писмото:
Св. Синод на Българската църква, 14.9.1945 г.
Предс. На Св. Синод, Екзарх Български Стефан
До Господина министра на Социалната политика
Тук
Господине Министре,
Неотдавна в пресата се появи съобщение, че в Министерството на социалната политика се изготвя законопроект, която предвижда да се изземе и постави изключително под ръководството на държавата цялата организирана благотворителност в страната, като щяло да се запрети всяка друга инициатива.
Подобно евентуално законоположение би поставило в непреодолими затруднение родната ни Православна Църква, която има една широко организирана социална благотворителност.
По тоя повод Св. Синод реши да обърнем високопросветеното Ви внимание върху следното:
Църквата има една неотменна повеля – да благотвори, която тя във всички времена е осъществявала под една или друга форма, като дълг и нужда, които са съществена част на нейната божествена мисия. През всичките дълги векове на църковен живот, Църквата в лицето на своите най-велики представители, като е учила и наставлявала към по-чист и по-съвършен живот, към братство, любов и взаимопомощ, е и осъществявала на дело тия велики евангелски принципи, като е поставила и началото изобщо на организираната благотворителност в света. Така са възникнали още в древност църковни болници, старопиталища, сиропиталища, страноприемници и пр.
Родната ни Православна Църква също се е трудила да отговори на тая обществена повеля и в краткия период от 70 години след освобождението, успя да организира, чрез жертвените усилия на добрите християни множество обществени начинания за добротворство –
дневни детски домове, трапезарии, летовища, старопиталища, сиропиталища, нощни подслони и пр.
В последните години за издръжката на тия начинания, подпомагаше с нещо и държавата, но главната издръжка на тия църковни-благотворителни институти се опираше върху организираната работа на православните християнски братства, които изнасят цялата тежест на организацията и поддръжката на тия институти. И ние можем да Ви уверим, че църковната организация на тия институти в много отношения е била по-добра и по-здрава, отколкото в много други нецърковни организации от тоя род.
Църквата ни не смята тия си постижения в областта на организираната благотворителност за актив, който тя трябва да подчертава, но като
дълг да се подпомагат страдащите наши братя, да възпитава и насърчава към благотворителност, следователно, като социална задача в помощ на българския народ и държава
Тая помощ, оказвана в това отношение на държавата, е твърде чувствителна и се изразява в следните две основни линии:
1/ големите материални жертви, които се изживяват от благочестиви християни под най-разнообразна форма за църковната благотворителност
2/ ръководният персонал на църковната организирана благотворителност в голямото си мнозинство е неплатен, защото почива на съзнанието за лична жертва в усилия и труд.
За да може обаче църковната благотворителност да се развива и да процъфтява за хвала не на Църквата ни, каквато тя нито търси, нито очаква, а на българската държава,
Църквата трябва да разчита на свобода
да я организира и провежда. На такава свобода се радват църквите във всички демократични свободолюбиви страни в света. Защото, както се изтъкна, изхождайки от повеленията на Спасителя да благотворим, за Църквата благотворителността е един неотменим божествен дълг, който не може да не бъде изпълняван и от изпълнението на който Църквата в никакъв случай не може да се откаже.
Поради това, Св. Синод реши да ви замолим най-настойчиво, Господине министре, да направите потребното да не бъде спъвана чрез едно евентуално законоположение свободата на Църквата да благотвори организирано, а напротив – да бъде насърчена църковната организирана благотворителност, което ще ни даде възможност свободно да изпълняваме християнските си задължения чрез правото да благотворим, а с това пък чувствително ще подпомагаме и усилията на държавата в това отношение. Призоваваме над Вас Божието благословение и оставаме Ваш усърден молитствувател,
Председател на Св. Синод
Екзарх Български Стефан
