Издатели: Свободната журналистика в България е като плуване в сярна киселина (допълнена)
Точка на пречупване за медийната среда в България - така може да се обобщи състоянието й, представено днес от Съюза на издателите в България (СИБ). Затова освен от силна реакция на обществото тук, за да бъде съхранена и малкото останала свобода на словото, има нужда и от външна намеса и подкрепа от европейски институции.
Към тях издателите представиха няколко препоръки, сред които да бъде направено международно разследване на концентрацията на собственост в медиите и разпространението им, да дойдат чужди прокурори, които да наблюдават случаите на натиск, заплахи и дела срещу журналисти и медии, да има повече контрол и прозрачност на европарите за комуникация (пълния текст на препоръките четете тук).
Поводът за дискусията за състоянието на медиите беше излизането на
"Бяла книга за свободата на медиите в България"
- проект на журналисти и редактори от членуващите в съюза издания. Тя беше представена днес в София в присъствието на представители на чужди медийни неправителствени организации, дипломати, наблюдатели и журналисти.
Издателите разказаха за проблемите да имаше медии, които правят качествена журналистика, за политическия и икономическия натиск, работата в пропагандна среда, атаките лично срещу тях.
"Свободните медии в България в момента съществуват заради персоналните усилия, личните ценности и убеждения на една дузина хора. Това е като плуване в сярна киселина. Това, което ни обединява всички тук, е, че за момента плуваме успешно в сярна киселина. Дали ще можем да продължим дълго да плуваме - ние бихме искали. Дали е възможно е друг въпрос.
Затова издигаме високо глас, за да кажем, че ситуацията изглежда критична, защото пропагандата ще започне да изглежда като журналистика, и точката, от която няма връщане назад, наближава. Политиците ограничават изявите си и достъпа до информация на нормалните медии. Говорейки само пред пропагандните медии, те подпомагат заблудата в обществото и тогава пропагандата изглежда като нормална журналистика", заяви съиздателят на "Дневник" и "Капитал" Иво Прокопиев. Той каза още, че проблемът в България отдавна е надраснал този с независимите и политически контролирани медии и с фалшивите новини, а сме "на ръба на мека диктатура и фалшива демокрация".
"Това не е само български проблем, това е зараза и ако този модел успее в България, повярвайте, ще стане много модерен за други държави в ЕС, което би застрашило европейския клуб и ценностите, които ни обединяват. Медиите в България ще направят всичко, което зависи от тях, да удържат. Готови сме на взаимодействие с европейските партньори, за да може през 2018 г. нещата да тръгнат в обраната посока", коментира Прокопиев.
"Заключеният" достъп до информация
Издателят на вестник "Сега" Сашо Дончев заяви, че собствениците, представени на тази среща, гарантират свободата на медиите, които финансират, но "за да бъде една медиа истинска, за да се реализира един журналист, той трябва да има достъп до информация". "В България този достъп е силно ограничен, да не кажа, той е заключен в държавата. Ако можете, уважаеми гости, помолете вашите политици, без ние да им бъдем съдници с кого и как се прегръщат, но могат ли да направят нещо, което да се осигури на медиите, на свободните журналисти в България нормалния достъп до информация", обърна се Дончев към чуждестранните гости.
Председателят на Съюза на издателите в България Теодор Захов изброи механизмите за натиск върху свободната журналистика - прокурорски проверки, атаки чрез Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) и др. "Законите се градят и се използват целенасочено не за борба с тероризма и групировките, а за борба с неудобно пишещите", каза Захов. Той представи и препоръките за решаване на проблемите в медийния сектор, сред които медийната свобода да бъде между основните критерии, според които ЕС и ЕК определят политиката си и еврофондовете за държавите в съюза.
"Българското общество е толкова увредено, общественото мнение е толкова увредено, че в България не би могъл да се проведе смислен разговор по която и да е тема, която засяга нацията", обяви основателят и главен редактор на "Медиапул" Стояна Георгиева. Тя обърна внимание, че понеже информираният гражданин е основният елемент на гражданското общество, в България е много трудно да съществува информирано обществено мнение и гражданско общество. "Сривът на българската нация е нещо предстоящо, ако не настъпи промяна", каза още Георгиева.
Издателят на списание "Клуб З" Огнян Донев изрази надежда, че промяната ще се случи по-бързо. Той каза, че като израз на корпоративна социална отговорност е длъжен да направи нещо за обществото и за свободните медии. По думите му имало само една забрана за писане в списанието му - по темата, по която се занимава професионално (бел. авт. Огнян Донев е изпълнителен директор на "Софарма" АД).
Парадокс - ситуацията с медиите по-лоша от преди влизането в ЕС
Ръководителят на бюрото на "Репортери без граници" за Балканите Полин Адес-Мевел каза, че е парадокс ситуацията с медиите в България в момента да е по-лоша от годините преди присъединяването на страната към ЕС (бел. авт. - според "Репортери без граници" България остава стабилно на позицията на страна с най-малка свобода на медиите в ЕС). По думите й, ако сега България кандидатства, може и да не бъде приета. "Много сериозен проблем е, че се стига до ситуация да не може да има разследваща журналистика", обяви Мевел.
Според Валдо Лехари, вицепрезидент на Европейската асоциация на издателите на вестници (ENPA), има три предизвикателства пред журналистиката - фалшивите новини, дигиталната трансформация и икономическите заплахи. "Днес се нуждаем повече от всякога от свобода на медиите. В противен случай европейската система може да колабира. Ние се нуждаем от съвместни усилия на издатели и журналисти. Ние не очакваме прекалено много от Брюксел, тъй като Брюксел не ни дава правната основа за свободата на пресата. Ние се нуждаем от една функционираща демокрация, за да може ЕС да оцелее", каза той. (Интервю с Лехари четете утре сутринта в "Дневник".)
"Канада се интересува активно от запазването на свободата на медиите във всяка държава, в т.ч. и в България, с която имаме продуктивни и приятелски отношения. България не стои добре според индекса на свободата на медиите и България трябва да подобри това. Медийният пейзаж трябва да предполага свобода на изразяване без притеснения за натиск и сплашване. Гарантирането на свободата на медиите е в интерес на всички", каза Кевин Хамилтън, посланик на Канада за България, Румъния и Молдова.
"Няма да се справим сами. Недостигът или липсата на свобода на словото е най-тревожният момент. Без помощ от европейските институции и неправителствените организации България няма да се справи", каза дипломатът Стефан Тарфов.
"Имайте предвид, че тази книга бела ще става още по-дебела. Ситуацията става още по-лоша", каза карикатуристът Чавдар Николов от "Прас-Прес". Той обяви, че освен цензура над съдържанието се правят опити и за цензура над разпространението на печатни издания. Колегата му Христо Комарницки каза, че първа стъпка към разрешаване на проблема е всички журналисти да си вършат качествено работата.
Собственикът на сайта "Биволъ" Асен Йорданов обяви, че до голяма степен случващото се в медиите у нас е отговорност на ЕС, тъй като пропагандните медии се финансират с европейски средства. "В България нямаме нормално развитие на демократичния процес. В момента се подменя ценностната система", каза още Йорданов.
Ръководителят на "Програма Достъп до информация" Александър Кашъмов обяви, че медийният плурализъм у нас се замества с война на световете. Проф. Ивайло Дичев предложи да се създаде фонд за подкрепа на млади журналисти.
Откъс от бялата книга за създаването на медийната група на Пеевски - четете тук.
Препоръки към европейските институции за подкрепа за медийната среда - тук.