За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, трябва да влезете в профила си или да се регистрирате.
Вход | Регистрация
За да коментирате, да оценявате или да докладвате коментар, влезте в профила си. Вход | Регистрация
Алф
Рейтинг: 919 НеутралноЗа съжаление недостатъчно знаем и ценим гениите на България, камо ли да пазим къщите им. Хвалим се само с траки и нестинарки, а постиженията на талант и труд, които сме дали на света, самите ние слабо познаваме и още по-слабо популяризираме.
Ако още ме помниш, значи си от последното поколение, което си играеше на двора.penetrating
Рейтинг: 5310 НеутралноХубаво, но тъжно есе за любимите ми места в София, бидейки математик :)
Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert彼得。斯托亚诺夫
Рейтинг: 112 Неутралноама че четиво ! що не милеете за софия както е била през 1880 г - с кални друмове, без тротоари, без канализация и тн - знаете ли тогава колко история и духовност е имало. а дошли некви чехи и други архитекти и взели че бутнали духовността и построили калдъръми и тротоари, гиди гиди говеда гадни. а още по-преди в софия е имало основно землянки (виж неолитното селище в слатина). и него го бутнали, мръсници такива. айде де що има къща да се бута и да се рият землянки да живееем вътре в майката земя, марш!
-- 子曰:[人能弘道,非道弘人]卫灵公15:28Fiji
Рейтинг: 110 РазстроеноПовече от тъжно! Синът ми играеше в несъществуващата вече "градинка със слончето".
man_un
Рейтинг: 668 НеутралноПо принцип всичко, което е написано е вярно. Но. Ако София-айде за София, понеже е България, макар че така е във всички големи градове-ако София беше столица на една западна държава и се развиваше през годините като останалите, сега нямаше да плямпаме за туй и онуй. Само че не е. Нека да видим от старите фотоси как изглеждаха старите квартали преди багерите да ги разринат и да дигнат на тяхно място панелките. Обаче тогава на кого да се оплачеш, пък и живеехме мирно и свободно.Мирно-свободно. Сега е така, щото строят реститутите и силните на деня. Никой не иска да пропуска шанс.
Fiji
Рейтинг: 110 РазстроеноНа улица "Вишнева".
Fiji
Рейтинг: 110 НеутралноЛозенец е умален образ на България – от една страна са Бряст и Вишнева, от друга – Богатица.
slon
Рейтинг: 129 ВеселоНай-вероятно Сорос има пръст в това :D
man_un
Рейтинг: 668 ВеселоУлица Вишнева, а на 4-я ет. живее едно куче...
Peni Nikol
Рейтинг: 1533 НеутралноИ не само в София, за разлика от пропадналите и обезлюдени села.
Да се ядосвате е равнозначно на това да държите горещ въглен с идеята да го хвърлите по някой друг.valtoro
Рейтинг: 511 НеутралноСравнението кърти мивки, типично по графомански !!!
Костадин Иванов
Рейтинг: 3286 НеутралноДо коментар [#5] от "man_un":
Еретик"Само че не е. Нека да видим от старите фотоси как изглеждаха старите квартали преди багерите да ги разринат и да дигнат на тяхно място панелките"
===============
Панелките са на гола нива. Орлов мост е бил вход на София. При освобождението София е била 20-хилядна. Във фантастичен разказ Вазов си представя 300-хилядна София в края на ХХ век.
tsvetko_51
Рейтинг: 778 НеутралноНяма начин при развитието на един град, да не падат в жертви на новото стари сградии всичко е в баланса.
Не може всичко да си остане по старому и в същот време да има съвременни условия за бизнес, транспорт и въобще живот, но къде минава границата между вандализма и съвременото развитие е тънка работа и както показва практиката, за всеки минава през неговото а не някакво утвърдено или поне обществено прието мнение - простия пример са паветата на Дондуков:).
Ако сравним в това отношение с други, известни и стари градове, като Виена например, ще видим че и там редом със стари запазени сгради, доста еклектично са се намърдали бетон и алуминий, много често ( и според мен много практично) старите тротоари се възстановяват вместо с плочки, чието полагане изисква много време и зависи от квалификацията на работниците със асфалтово покритие, което освен че става много бързо но и трайността му е много по-добра.
Така че всичко е въпрос на мярка и някаква рационалност и няма как всичко да се основава на носталгичните спомени от детските години на един или друг, па бил и изтъкнат наш архитект или просто гражданин.