Три работодателски организации поискаха президентът Румен Радев да наложи вето върху закона за частната охранителна дейност. Искането до държавния глава е подписано от председателите на Асоциацията на индустриалния капитал, Българската стопанска камара и Българската търговско-промишлена палата. Към искането не са се присъединили от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.

Изцяло новият закон за частна охрана беше приет от депутатите миналата седмица и в него се дава възможност кметовете на общини да сключват договори с частни охранителни фирми за охраната на цели населени места.

Освен това бяха записани отново правомощията на частните охранители да задържат и да използват помощни средства за това. Законът налага и поредица от административни мерки, които утежняват работата в сектора на охранителите. Това предизвика недоволството и на фирмите, развиващи частна охранителна дейност. Повече за позицията им четете тук.

Основен аргумент, с което се иска президентското вето на закона, е това, че той е приет при нарушения на законодателната процедура и при противоречия с правото на Европейския съюз. Работодателите не са съгласни и с увеличаването на административната тежест и с въвеждането на "прекомерни и ненужни регулаторни мерки", както и с това, че законът не отразява съвременните социално-икономически и правни положения както на национално ниво, така и в европейски контекст.

В писмото се посочва, че от мотивите към законопроекта се разбира, че той не е бил подложен на обществено обсъждане. А приложените становища на браншовите организации към текстовете засягат друг законопроект."При представянето на законопроекта в комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към НС представителите на вносителя аргументираха липсата на проведено обществено обсъждане с приложението на параграф 9 от ПЗР на ЗНА, който се отнася за законопроекти, внесени в НС преди приемането на ЗНА. Тази разпоредба не касае проектите на закони, които са в съгласувателна процедура, какъвто бе и сега приетият нов закон за частната охранителна дейност. В този смисъл е налице пълно несъответствие със ЗНА", се посочва в писмото.

Освен това нарушение на Закона за нормативните актове е и липсата на оценка на въздействието и съответствие с правото на ЕС, смятат работодателските организации.

Законът е в разрез с европейското и национално законодателство в областта на конкуренцията, на общата забрана за дискриминация и въвеждането на дискриминационни мерки във вътрешния пазар на ЕС и Европейската общност. За разлика от декларираните от правителството намерения за намаляване на административната тежест върху стопанската дейност с този закон се въвеждат повече административни режими. "Новият закон налага свръхрегулация на сектора в противовес на тенденцията за намаляването на регулаторните режими в България и ЕС. По същество новият закон стъпва на принципни положения от стария, като въвежда допълнителна административна тежест, вменявайки представянето на допълнителни документи, удостоверяващи определени в закона обстоятелства, нова подзаконова нормативна уредба и др.", се казва още в писмото на бизнеса.

Според работодателските организации въвеждането на допълнителни лицензионни и регулаторни изисквания е в пряко нарушение на конституцията.

Работодателите предупреждават, че заложените правни постановки в закона ще доведат до дисбаланси, и дават пример с това, че ще бъде нарушен принципът на равнопоставеност между частните охранителни фирми и звената за самоохрана в бюджетните предприятия, тъй като едните ще разчитат изцяло на собствено финансиране, а другите – на републиканския бюджет. "Това би могло да доведе до държавно подкрепян дъмпинг, вкл. може да бъде възприето като нерегламентирана държавна помощ", се предупреждава в писмото.

В закона липсва и връзка между закона и действащото към момента национално законодателство. Липсва връзката и с европейската практика, която касае сектора на бизнес услугите.

В текста се посочва, че: "Според европейското законодателство "организациите в областта на частната охранителна дейност извършват по принцип дейности по охрана или по опазване на движими и недвижими вещи, издирвания и разследвания за сметка на частноправни субекти". В противовес на това новият ЗЧОД въвежда възможността частни охранителни фирми да осигуряват опазване на имуществото и населението и на обществения ред в урбанизираните територии, което е основна функция на публичните власти и правоохранителните органи".

В същото време законът въвежда терминология, която е нелогична и противоречи на наложената практика в страната и тази на Съда на европейските общности.

Необходимите промени в нормативната уредба в регулациите на частните услуги за сигурност следва да ги направи по-гъвкави, като осъвременят и отчетат превръщането на частната охранителна дейност в професионален сектор "Частни услуги за сигурност", смятат от работодателските организации. Според тях законът трябва да бъде изготвен на базата на задълбочен анализ на сектора и изискванията на националните и европейските правни актове и стратегии, да създава по-добри предпоставки за развитие на бизнеса и неговата конкурентоспособност и да отчете позициите на всички заинтересовани страни.