Решението на Конституционния съд (КС), с което отказът на парламента да приеме оставката на депутата от ГЕРБ Делян Добрев, беше обявен за противоконституционен, няма да промени по никакъв начин факта, че Добрев остана народен представител.
Това се разбира от решението на КС, което беше публикувано на сайта на институцията и прието със седем гласа "за" срещу четирима против. Докладчик по делото е бившият омбудсман Константин Пенчев.
Съдиите припомнят, че решенията на Конституционния съд нямат обратно действие и че оттеглената от Добрев оставка няма отношение към предмета на разглежданото искане. Мнозинството приема, че единствено Народното събрание може да се произнесе по статута на Добрев, но неговата воля вече е променена и той не иска да напусна парламента.
"Народното събрание, а не Конституционният съд, е овластеният от конституцията орган да се произнесе по прекратяване пълномощията на народен представител на основание подадена оставка. Затова настоящото решение, освен че поначало
не може да има ретроактивно действие,
не решава и въпроса за статуса на Делян Добрев като народен представител. Парламентарната процедура по приемане на оставка е установена в интерес на подалия я народен представител, поради което продължаването й е обвързано с неговата последна свободно изразена воля", е записано в решението на КС.
Добрев е избран от 29-и Хасковски избирателен район. Скандалът около него се разрази след изнесена информация от народния представител от БСП Елена Йончева, че негови роднини са назначени на позиции в хасковската община. След това той подаде оставка, но тя бе отхвърлена от мнозинството депутати.
Жалбата на БСП до Конституционния съд дойде след консултация с редица конституционалисти, които твърдят, че оставка не се гласува, а само се констатира дали е дадена доброволно.
В решението си конституционните съдии отбелязват, че няма как парламентът да отхвърли една оставка по целесъобразност.
"В адресираната до Народното събрание оставка народният представител Делян Добрев изразява категоричната си воля за предсрочно прекратяване на пълномощията му, която воля препотвърждава и в пленарно заседание на 4 октомври 2017 г. Ето защо последвалият отказ на Народното събрание да приеме оставката на Делян Добрев по съображения за целесъобразност - неговите качества и ползата от неговата работа като народен представител, е в несъответствие с чл. 72 от конституцията. Обвързването на правните последици на оставката с наличието на други обстоятелства, които могат да бъдат различни във всеки конкретен случай, води до въвеждане на нови и неясни основания за предсрочно прекратяване или непрекратяване на пълномощията на народния представител.
Това разбиране
противоречи на правилото,
че предсрочното прекратяване на пълномощията на народен представител, като изключение в развитието на правоотношението на политическо представителство, може да се осъществи само на изрично посочени в конституцията основания", пише още в решението.
Анелия Николова
Делян Добрев оттегли оставката си в края на 2017 година
Според мнозинството от КС "упражняването на функциите на народния представител може да е пълноценно и в интерес на обществото само ако те се изпълняват с необходимата добросъвестност и желание".
"Поради това принудителното продължаване на правоотношението на политическо представителство, въпреки волята на народния представител то да бъде предсрочно прекратено,
противоречи на естеството на това представителство.
Отказът за предсрочно прекратяване на пълномощията въпреки изричното желание на депутата за това нарушава и правото на свободна воля (чл. 6, ал. 1 от конституцията), както и правото на свободен избор на професия и място на работа (чл. 48, ал. 3 от конституцията)", приемат още седмина членове на КС.
Особените мнения: Може да има отклонения от конституционната процедура
На сайта на КС са публикувани две от четирите мнения на съдиите, които са били против. Според Кети Маркова и Анастас Анастасов не е правилен изводът, че от конституционно предвидената процедура не може да има отклонения. Те приемат, че искането на БСП е трябвало да бъде отхвърлено като неоснователно.
"Според нас актът на Народното събрание представлява т.нар. решение-отказ, или негативно решение, както го категоризира конституционноправната доктрина. Казано по друг начин, става дума за индивидуален юридически акт с отрицателно съдържание. Именно тези му правни характеристики разкриват и една съществена особеност, свързана и с упражнявания контрол за конституционност и неговите граници. Конституционният съд не може
да подмени волята, съвестта и вътрешното убеждение
на отделния участвал в гласуването народен представител, за да ревизира "правилността" на всеки подаден "за", "против" и "въздържал се" депутатски глас. Както вече беше изтъкнато, обратното означава да се отрече един от основополагащите принципи на парламентарната демокрация - правото на лична и автономна оценка на народния представител как да упражни правото си на глас в представителната институция, независимо дали става дума за гласуване на предложен законопроект или на всякакъв друг проект за акт, чието приемане е в компетентността на Народното събрание.
Не може изначално да се отрече възможността да възникнат отклонения от обичайното развитие на конституционната процедура, впрочем както и при всяка друга процесуална дейност, за които обаче да липсват основания те да бъдат отнесени към категорията "превратно упражняване на власт", съобразно приетото с посоченото тълкувателно решение", пишат двамата конституционни съдии.
Останалите гласове против са на Филип Димитров и Гроздан Илиев, но те не са публикувани на сайта.
