Всъщност става дума за изменения на Закона за опазване на земеделските земи, направени през задната врата – тихомълком и против правилата на парламента – чрез промени в преходни и заключителни разпоредби на Закона за посевния и посадъчния материал, които предизвикаха гражданско недоволство, два протеста и ветото на президента, което най-вероятно днес ще бъде отхвърлено и поправките ще бъдат одобрени окончателно.

Проблемът е, че поправките стимулират застрояването на земеделските земи, което противоречи на конституционните и законови норми, касаещи обработваемата земя. На земеделска земя не може да се строи. Правят изключение само обекти, свързани с ползването ѝ като земеделска, например оранжерии или стопански постройки.

В случаите, когато строителство върху земеделската земя ще доведе до това, земята да не се ползва повече за земеделски цели, трябва да се извърши промяна на предназначението ѝ преди да се строи. Конституцията постановява, че това се допуска само по изключение при доказана нужда, като редът за извършване на промяната на предназначението трябва да се регламентира със закон. Този закон трябва да постига целта, разписана в Конституцията и в никакъв случай не може да се разминава с нея.

Новите изменения стимулират промяната на предназначението на земеделската земя, защото:

1. Занижава се яснотата и контрола за това какво ще се прави върху тази земя, тъй като вече няма да се изисква представянето на проект на подробен устройствен план при започването на процедурата, а намерението за урбанизация ще се конкретизира едва след утвърждаването на имота за извършване на промяна на предназначението. Така при подаване на документите ще има съществена неяснота за нуждата, налагаща промяната на предназначението, като намеренията ще могат да се променят след стартирането на процедурата.

2. Дава се възможност на заявителя да отлага конкретизирането на строителните си намерения и приключването на процедурата според собствените си желания. Той получава утвърждаване на площадка само със скица на имота, след което може без ограничения във времето да търси инвеститор и след намирането му да започне изработване на подробен устройствен план, с който да конкретизира урбанизацията и застрояването на имота според нуждите на инвеститора и да приключи процедурата по промяна на предназначението на земята.

3. Премахва се означаването с трайни знаци на границите на имота, чието предназначение е сменено. Така се създават условия за заемане на по-голяма площ за неземеделски цели от одобреното.

4. Създава се възможност за възстановяване на платената такса за промяна на предназначението тогава, когато реализирането на инвестиционното намерение не може да бъде осъществено заради наложени с нормативен или общ административен акт забрани. По този начин се намалява финансовият риск за заявителите, целящи застрояване на чувствителни територии, като защитени зони по Закона за биологичното разнообразие, както вече се случи за Калиакра и Белите скали. Имайки сигурността, че таксите им ще бъдат възстановени, ако не успеят да застроят имотите, за тях финансовият риск е по-малък и ги окуражава да опитат застрояването на тези територии.

5. Дава се възможност за възобновяване на вече изтеклите решения за промяна на предназначението на земеделските земи, които са одобрени преди 24.05.2011 г. Това ще става без съблюдаване на съвременните изисквания за устройство на територията и опазване на околната среда.

по-старите решения и планове – тоест това ще доведе до презастрояване на крайбрежието.

Така новите разпоредби обслужват интересите на собствениците на земеделски земи, чиито решения за промяна на предназначението на тези земи за неземеделски цели са загубили правно действие, защото те не са започнали строителство за срок във всички случаи по-дълъг от 6 години, и съответно земеделските земи са възстановили предназначението си заземеделски цели.

Тези нови разпоредби бяха прокарани устно на второ четене, след изтичане на срока за внасяне на предложения от депутати и попадат извън обхвата на първоначалния законопроект в нарушение на Правилника за организация и дейността на НС, както и не отговарят на изискванията на Закона за нормативните актове.

С възстановяване на действието на старите решения се цели избягване на ограниченията действащи след 1 януари 2008 г. за забрана на промяната на предназначението на земята в морските общини, когато урбанизацията не е предвидена с Общ устройствен план (чл. 17 от ЗУЧК).

Голяма част от имотите са с променено предназначение в периода 2005 – 2007 г. и не са съобразени с тази разпоредба. Сега действието на тези решения ще бъде възстановено въпреки изискването на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие. Това "възстановяване" също така ще утвърди предназначението на територията за урбанизация в изработваните в момента общи устройствени планове.

Те следва да заложат предвижданията на заварените подробни устройствени планове освен в случаите, когато има обществени интереси за тяхното преразглеждане, като тези случаи са изрично изброени в Закона за устройство на територията (чл. 103а). Една от посочените там възможности е за опазване на земеделските земи. Земите, чиито решения за промяна на предназначението са загубили правно действие трябва да се отбележат в общ устройствен план като земеделски и съответно това ще бъде довод и за преразглеждането на подробните устройствени планове, с които територията е урбанизирана на хартия.

Това е може би единственият шанс да спасим Черноморското крайбрежие от презастрояването, планирано в нереализираните подробни устройствени планове.

Промените създават риск за опазването на околната среда и биологичното разнообразие, както и риск от санкции срещу България от страна на Европейския съюз, защото създават предпоставки за увреждане на местообитания и видове, предмет на опазване в защитените зони.

При потвърждаването на старите решения за промяна на предназначението, ще се прилагат старите подробни устройствени планове и съответно и старите решения за тях по Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), защото никъде не е разписано представянето на нови такива.

Това е невъзможно по сега действащия закон (ЗООС), защото екологична оценка се извършва докато се разработва подробния устройствен план, а не след неговото одобряване. Решението за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски цели се взима след като за същия имот има одобрен и влязъл в сила подробен устройствен план. ЗООС и ЗБР не допускат да се правят преценки на вече одобрени и влезли в сила планове (има и решение на МОСВ за това по обжалване по административен ред на решение на РИОСВ, бел.авт.)

Няма и ново законодателство, което да регламентира представянето на нови становища или решения по тези два закона. Хората ще си представят старите становища и решения, които не гарантират опазването на околната среда към настоящия момент.