След финансирането според качеството и очакваните единни критерии за професори и доценти министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обяви, че предстоят промени в акредитацията и управлението на университетите.

За ректора на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) проф. Стати Статев акредитацията е бюрократичен процес, който трябва да се оптимизира. "Сега всеки университет получава институционална акредитация и програмни акредитации по всяко от професионалните направления, в които обучава бакалаври и магистри, и отделно акредитация за всяка докторантска програма. Като се добави и следакредитационният контрол, това е един перманентен процес, особено в големите университети, какъвто е УНСС. За шест години не успяваме да приключим всички програмни акредитации и отново навлизаме в институционална", казва проф. Статев. Той уточнява, че поради тази причина в УНСС има комисия по акредитацията и главен секретар по акредитацията.

Ректорът на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков смята, че е необходимо да се подобрят критериите на Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) за различните видове процедури. Конференция по въпроса предстои да се проведе в Софийския университет. "Отдавна е ясно, че трябва да се намери и механизъм за обединяване на институционалната и на програмната акредитация, защото те донякъде се дублират и наличието и на двете затруднява университетите, които постоянно са в акредитация, за която освен това трябва да плащат", смята проф. Герджиков. Според него обаче още от 2004 г. акредитацията дава оценка до каква степен са ефективни вътрешните системи за контрол на качеството.

Според ректора на Стопанската академия "Д.А. Ценов" в Свищов доц. Иван Марчевски оценките при акредитацията не дават реално разграничение за качеството на обучение в различните университети, тъй като са концентрирани по скалата от 8 до 10. Така се налагало държавата да финансира обучение например по направление "Администрация и управление" на 20 места, макар и на малко да имало нужното качество. "Аз съм повече от убеден, че трябва да се намали броят на акредитираните направления, но това нещо трудно може да стане с посочване", смята доц. Марчевски.

Според доц. Иван Марчевски трябва да има по-здрава връзка между ректорските ръководства и Министерството на образованието и науката, като изпълнителната власт подкрепя ректорите в техните идеи за промени.

Според ректора на УНСС проф. Стати Статев са необходими по-адекватни мерки за държавна намеса в държавните висши училища в няколко посоки, сред които държавната поръчка да проектира нуждите на държавата и нейните ангажименти. "Например на приетите по този начин студенти държавата да поеме изцяло разходите за обучение, за общежитие (при необходимост) и да осигури стипендии, а студентите да се задължат да работят за държавата пет години след дипломирането си. Същият подход може да се приложи и за бизнеса – да плаща на университетите за обучението на специалисти, които са му необходими. След това, който не успее да стане студент по тези две направления в желаната от него специалност, да плаща обучението си. Това ще оптимизира обществения ресурс за висше образование и наука", смята той.

Преодоляване на финансовите дисбаланси при финансирането на различните направления и либерализиране на приема на чуждестранни студенти също са необходими според ректора на УНСС. Той казва, че са нужни ясни правила за приема на студенти от страните - членки на ЕС, тъй като в момента те имат равни права с българските граждани, което в повечето случаи прави невъзможен или незаконен техният прием.

Ректорите говорят и за необходимост за намаляване на разликата между най-ниското и най-високо субсидираното от държавата професионално направление. В момента тя продължава да е повече от едно към десет, докато в чужбина не надвишава едно към пет. "Така в годините се образуваха група от системно недофинансирани професионални направления и такива, които формират излишъци. Това неминуемо води до финансови дисбаланси в системата на висшето образование", смята ректорът на УНСС. И според него, и според ректора на Стопанската академия в Свищов е нужна гъвкава и постоянно действаща система за определяне на базовите държавни нормативи за финансиране на различните професионални направления.

Според проф. Стати Статев е нужно едно решение - един Закон за висшето образование и науката и всяко висше училище и научна организация съобразно него да си търси мястото при равни условия. "Сега системата на висшето образование и науката осъществява дейността си на основата на четири закона - за висшето образование, за развитието на академичния състав, за Българката академия на науките и за Селскостопанската академия (ЗВО, ЗРАСРБ, ЗБАН и ЗССА). Противоречията между ЗВО и ЗРАЗРБ са толкова много, че е почти невъзможно тези два закона да бъдат съгласувани. Наличието на вторите два закона пък поставя въпроса защо няма закони и за останалите 51 висши училища, след като има за две научни организации. Затова държавата трябва да реши как ще управлява системата – функционално или институционално", казва той.