Правната комисия преодоля ветото върху банковия закон на Пеевски (допълнена в 17:00 ч.)
Правната комисия преодоля ветото на президента Румен Радев, наложено върху поправките в Закона за банковата несъстоятелност, внесени от депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски. Това се случи с 13 гласа на ГЕРБ, "Обединени патриоти" и ДПС, а БСП и "Воля" гласуваха срещу повторното приемане на закона.
Държавният глава наложи вето с мотиви, че в преходните и заключителните разпоредби има текстове, с които се "преуреждат с обратно действие в нарушение на правовата държава настъпили правни последици, придобити права и погасени задължения".
В комисията днес нямаше представител на президентството, но там бяха и синдиците на КТБ. Ангел Донов заяви, че измененията в закона трябва да бъдат приети, защото по този начин над 1.4 млрд лева ще влязат отново в банката.
"Трети път се явяваме на комисия за този закон. Потвърждаваме нашето становище, че този закон трябва да бъде приет, за да попълним масата на несъстоятелността и там да влязат 1.4 млрд лева. Досега това число не бяхме го казвали, но това ще е ефектът от този закон. Той ще помогне на нас, на вложителите, на кредиторите на банката да си получат парите. Ако не бъде приет, това ще е в помощ на длъжниците, които не желаят да връщат парите", заяви Донов.
Аргументът на БСП, която подкрепи налагането на вето, беше, че в закона е предвидено ретроактивно действие, което ще създаде правна и икономическа несигурност.
"Законодателството за един човек и за една банка не се прави. Текстовете създават много въпроси занапред, те са изразени във ветото. Когато даваме знаци, че един закон се променя спрямо ситуацията, това не работи добре.
Проблемите, които поставя такъв тип законодателство, са повече от решенията", заяви Крум Зарков.
Законопроектът, обявен като такъв срещу вторичното разграбване на КТБ, предвижда със задна дата да бъдат отменени цесии, прихващания и промяна в собствеността на дружества, които са имали задължения към КТБ. Отделно от това периодът, в който синдиците на банката могат да внасят отменителни искове, се увеличава от две на пет години.
"Предложените от нас текстове са в съзвучие и с действащото законодателство. Ретроактивното действие се прилага по изключение. При такъв тежък обществен проблем и интереса на държавата и обществото, е редно да се направи изключението", заяви депутатът от ДПС Хамид Хамид.
По думите му става въпрос за неразбиране от страна на президенството на предложените текстове.
Един от другите вносители Йордан Цонев, който след като Радев наложи вето, съобщи, че партията ще се съобрази с някои от мотивите на държавния глава заяви:
"В изпълнение на това да направим повече яснота за обхвата на законопроекта, написахме писмо до министерството на финансите, които на базата на информация от синдиците, предоставиха данни за сделките, които биха били обхванати от закона. Доколкото знам от министъра, ще имаме до края на работния ден пълната справка. Засега имаме обобщената справка, която също ни дава яснота. Стойността на заличените обезпечения в полза на КТБ е над 230 милиона лева, материалният интерес на прихващанията е над 1 млрд. лева, а броят на заведените дела за отмяна на прихващания – 205", съобщи Цонев.
Той уточни, че нормите в законопроекта в преходните и заключителните разпоредби имат действие след прозинасяне на санкции от съда. "Смятаме, че това е значим обществен интерес", завърши един от вносителите.