Ако в годината на присъединяване на България към Европейския съюз 2007 г. само четирима българи са имали нужда от специално лечения в други държави членки, до 2017 г. общият брой на заминалите за лечение българи е вече общо 632. Толкова са издадените формуляри S2 за десет години, с които българските граждани отиват в чуждестранни болници за лечение, ако не могат да го получат в България. С най-голям дял български пациенти са Германия, Белгия, Франция, Швейцария.

Тази статистика извежда председателят на надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса и зам.-министър на здравеопазването Жени Начева по време на заседание през март. "Анализът, който е направен на видовете заболявания по исковете, за мен показва един застрашително нарастващ размер на случаите от 2007 г. до 2017 г. включително", обобщава Начева.

Надзорният съвет търси начин да затегне контрола над плановото лечение на българи в други страни от ЕС, но все още не разполага с достатъчно ясни и пълни данни на какво се дължи ръстът на броя на пациентите, личи в стенограма от заседанието, цитирана от "Медиапул". Дълговете на касата към чуждестранни здравни фондове, които към края на 2017 г. възлизат на над 270 млн. лв., станаха повод за конфликт между здравното министерство и ръководството на касата и дебати в парламента през февруари тази година.

От статистиката личи, че броят на лекуващите се в чужбина расте всяка година. През 2015 г. са разгледани 305 заявления за планово лечение и са издадени 124 разрешения; през 2016 са разгледани 397 заявления, от които 230 са получили разрешение, и през 2017 година заявленията са били 413 и разрешение са получили 190. Само за януари тази година вече са получени 83 заявления и са одобрени 11.

От 2013 до 2016 г. разходите за планово лечение са нараснали от 500 хил. лева на 5.7 млн. лева, а разходите за оказване на медицинска помощ, когато се е наложила такава, без да е планирана - от 3 млн. лева на 8 млн. лева. А при разходите за случаи на спешна помощ за българи в ЕС касата отчита резки скокове нагоре и надолу, коментира представителят на Асоциацията на индустриалния капитал в надзора Боян Бойчев. През 2013 г. касата е платила 14 млн. лева за спешно лечение на българи в ЕС, през 2014 г. този разход скача тройно на 40.5 млн. лева, на следващата година обратно надолу до 20.5 млн. лева и през 2016 г. - 23.5 млн. лева.

По думите на Начева лечението в чужбина е съсредоточено в няколко на брой болници, вероятно поради тяхната специфика и традиции в лечението на съответните заболявания. "Поне аз останах с впечатлението, че основно това са заболявания, които са свързани с онкологията и лечението на редки заболявания, сърдечно-съдови заболявания, които се твърди, че не се лекуват у нас. Най-вече и тежки състояния, свързани с трансплантация", пояснява председателят на надзора. Според нея тази година трябва да се засили контролът върху медицинското решение за насочване на пациентите за лечение в чужбина.

Идеята на Начева е да се работи повече с националните консултанти "какви пациенти се насочват, по повод на какви заболявания, защо толкова нараства броят на пациентите по тези заболявания". "Вероятно трябва да потърсим и консултация с националните консултанти, с които касата работи, за да прецизираме тези заболявания, дали те не могат да се лекуват у нас, от какво са породени, тъй като нараства наистина много броят на лицата, които се насочват в чужбина", казва тя.