Пламен Георгиев се оплака, че Съюзът на съдиите погазил правата му

Председателят на антикорупционната комисия Пламен Георгиев се оплака с писмо до Народното събрание и Висшия съдебен съвет, че от най-голямата магистратска организация Съюзът на съдиите са нарушили правата му.
Вчера от съдийската организация се обърнаха към същите институции с призив да се спре недопустимата намеса в работата на съда.
Поводът за тяхната реакция беше интервюто на новоизбрания стар шеф на новосъздадената мегаструктура КПКОНПИ (Комисия за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество) Пламен Георгиев пред сайта "Правен свят", в което той определя съда като некомпетентен и пречещ на ефикасната работа на комисията за конфискация. Причината - че съдията от Софийския градски съд Катерина Енчева е отправила въпроси до Съда на ЕС в Люксембург по дело за конфискация, заведено от комисията на Пламен Георгиев.
Според Съюза на съдиите Георгиев би трябвало да се ръководи от принципите за законност и обективност и да се въздържа от коментари за работата на съда. Още повече че нападките на Георгиев са в синхрон с анонимни медийни публикации срещу СГС и к
"Обръщам се към вас във връзка с опит за грубо погазване на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи от неправителствената организация Съюз на съдиите в България – сдружение на магистрати, призвани априори да бранят и защитават законността и основните човешки права. Повод е тяхно открито писмо от 4 април 2018 г., което презумира, че аз като ръководител на висш държавен орган нямам право в интервю да изказвам мнение по съдебно решение. Става дума за позиция, изразена от мен пред специализираното интернет издание "Правен свят", в която коментирам въпросите, с които съдия от Софийски градски съд се обръща към съда в Люксембург в преюдициално запитване по дело, по което оглавяваната от мен Комисия е страна", пише в писмото от пети април Георгиев.
Според него изразената от Съюза на съдиите позиция е
"в разрез с чл. 10 от Конвенцията, който еднозначно постановява, че "всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи".
Според Георгиев в концепцията, че ръководител на висш държавен орган трябва да търпи ограничения в свободата на мнение, нарушава чл. 14 от Конвенцията, според който упражняването на права не може да бъде обект на дискриминация по никакъв признак.
Писмото му продължава:
"Текстът на Конвенцията в чл. 10 дава възможност на държавите да ограничават свободата на словото чрез законодателство, което забранява увреждането на репутацията и нарушаването на правата на другите, както и такова, което способства за поддържане на авторитета и безпристрастието на правосъдието. Но тези ограничения в не по-малка степен важат и за съдиите и техните организации, които по дефиниция са призвани да бранят както авторитета на съда, така и безпристрастността на правосъдието.
Според Георгиев той не е изразил позицията, която твърдят от магистратската организация и отрича да се е опитвал да укаже на съда как е трябвало да реши делото. "Единственият ми коментар по сроковете е, че "времето, за което ще се стопира дейността на Комисията, е голямо." Колкото до мнението ми за съда в Люксембург, от думите ми, че "това е много сложно производство" трудно може да се направи предположение, че го смятам за процедура, която е "в тежест за Българската държава".
"В допълнение, на директен журналистически въпрос дали виждам скрит умисъл в действията на съдиите от Софийския градски съд отговарям "Не мога да коментирам такъв въпрос, просто излагам фактите." Поради тази причина изводът в писмото на Сюъза на съдиите в България "може да се приеме, че в цялост интервюто внушава, че българският съд е некомпетентен, зависим, обвързан" е извод в сферата на личното мнение и усещанията, с които българското законодателство не се занимава", пише още Георгиев.
Той се позовава на решение на Конституционния съд от 2012 година, с което се обявяват за противоконституционни текстове от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество и в частност формулировката на чл. 3, ал. 1 в частта "и да се възстанови чувството за справедливост у гражданите" с мотива, че чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти.
В писмото си Георгиев продължава с изреждането на определени факти, които повтарят тезите му от интервюто пред сайта "Правен свят"
"В същото време Съюзът на съдиите в България не се занимава с изложените в интервюто факти, а именно:
Факт е, че от над 20 искания на страни по дела за преюдициални запитвания до съда в Люксембург това е второто, уважено и изпратено от български съд.
Факт е, че преюдициалното запитване се отправя две години след внасянето на иска от страна на Комисията и отговорите на ответната страна по този иск.
Факт е, че въпросите по запитването повтарят в голяма част мотивите на една от страните по това дело.
Факт е, че делото към този момент не е тръгнало по същество и след повече от 2 години е на етап подготовка на делото в закрито заседание.
Факт е, че България е в наказателна процедура заради Директива 2014/42/ ЕС, която не е транспонирана в българското законодателство и към настоящия момент.
И накрая, факт е, че като страна по делото Комисията научи за решението на съда от медиите, а не от самия съд, както би следвало", казва Георгиев.
Делата, освен ако нямат специален гриф за това, са публични.
Георгиев също се обръща и към Европейската комисия в качеството й на "пазител на правото на ЕС", с призив за защита на правовия ред и на прокламираните в Европейската конвенция основни права.
"Идеята, че представителите на една от властите в страната не могат да бъдат критикувани и следователно са априори непогрешими нарушава всички демократични принципи, на които се основава Европейският съюз, от който България е част. Тази идея за непогрешимост не би следвало да се толерира, независимо дали произтича от представител на законодателната, изпълнителната или съдебната власт", завършва писмото си Георгиев.