Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) даде срок на правителството до 13 септември да представи възраженията си или да потърси споразумение със Симеон Сакскобургготски по две от трите жалби във връзка с върнатите му и впоследствие повторно отнети имоти.

Това се разбира от пространното решение на ЕСПЧ, обявено днес на сайта на съда, и от съпътстващо писмо до страните, съдържащо зададени от съда въпроси към българското правителство. (Въпросите можете да прочетете в прикачения файл.)

За да се произнесе по жалбите, Съдът в Страсбург трябва да установи дали е спазен или нарушен член 1 от Протокол 1 на Европейската конвенция за правата на човека. Тази разпоредба защитава правото на собственост, в нея се казва, че "всяко лице има правото мирно да се разпорежда със своите притежания".

Комуникирането от ЕСПЧ на двете жалби, тоест искането на становище от правителството и посочването на срок, може да означава, че съдът приема за допустими двете жалби и ще ги разглежда по същество. А според статистиката над 80 процента от случаите, в които съдът е поискал становище от съответната държава, делата приключват успешно за жалбоподателите, коментира адвокат Михаил Екимджиев, който води делата в Страсбург.

До ЕСПЧ бяха отправени три жалби от Симеон Сакскобургготски - за мораториума на парламента от 2009 г., който забрани на царската фамилия да се разпорежда с реституираните имоти, за отказаната реституция на чифлика Кричим и за обявените за държавна собственост от съда хижи Саръгьол и Ситняково.

ЕСПЧ отхвърля жалбата за Кричим, отчитайки разликата между отказана реституция и одържавяване на вече реституиран имот, каквито са хижите Саръгьол и Ситняково. Съдът отхвърля също вписаните като наследници царските братовчеди, на основание че те не са били въвеждани във владение и поради това не са претърпели щети.

от нагнетяваната изкуствено години наред ситуация, за да не се стига до конфузното положение , а то е несъмнено такова, когато страни по казуса са държавата и неин бивш премиер и цар, коментира Михаил Екимджиев, потърсен от "Дневник".

Актуалното състояние на делата в българския съд е: окончателно произнасяне на Върховния касационен съд (ВКС) в полза на държавата има за чифлика Кричим от 2012 г., а по-късно и за хижите Саръгьол и Ситняково. Делото за Кричим послужи за прецедент на по-долните инстанции да се произнасят автоматично по всички дела в полза на държавата. Все още не са се придвижили до ВКС делата за Царска Бистрица, за земеделското стопанство Врана, а за двореца Врана, където живее царското семейство, и за горите в Рила още не са разгледани на първа инстанция.

До Европейския съд се стигна, след като през есента на 2009 г., при първото правителство на Бойко Борисов мнозинството на ГЕРБ в парламента, под влияние на Яне Янев - тогава депутат и лидер на партия "Ред, законност и справедливост", гласува мораториум, поставящ под възбрана реституираните имоти на Сакскобургготски , в които той вече е въведен във владение, включително и движимите вещи., до приемането на закон за царските имоти. Закон и досега не е изготвен, а междувременно министрите от първия кабинет на ГЕРБ - на земеделието Мирослав Найденов и на регионалното развитие Росен Плевнелиев, заведоха съдебни дела за признаване за държавна собственост на върнатите царски имоти.

Въпреки че делата за хижите Саръгьол и Ситняково са окончателно спечелени от държавата, тя не изглежда заинтересувана и още не е влязла във владение, а

, едната е претърпяла и пожар. От МРРБ обясниха преди време, че не са влезли във владение, тъй като Симеон Сакскобургготски не им е предоставил банковите си сметки да преведат обезщетенията за подобренията. Юристи обаче казват, че има правни средства държаватада влезе в правата си и да спаси от разрушаване постройката. А сходната по съдба хижа Ситняково, която до реституцията беше творчески дом на Съюза на писателите и беше деактувана от държавните регистри през август 2003 г., седмица преди това беше в окаяно състояние, с избити прозорци, а по пода се валяха картини - това видя тогава репортер на "Дневник".

със Симеон Сакскобургготски и създаде работна група, а регионалният министър Николай Нанков дори подаде в съда молба за спиране на делото Врана. Но продължилата с години пропагандна кампания срещу "крадливия цар, който дошъл да си вземе имотите", си беше казала думата и Борисов се разколеба. Сега темата за споразумение е отново на дневен ред, но вече като идея на Европейския съд.

Това се случва след седем години съдебни дела и похарчени за адвокати над 2 млн. лв. от бюджета, по информация на министър Николай Нанков, изнесена на пресконференцията на работната група на 4 декември 2017 г.