Хелзинкският комитет: През 2017 г. властите в България останаха глухи за правата на човека
През 2017 г. се отбелязва застой в защитата на правата на човека в България, като в някои сфери има и влошаване. Властите и публичната сфера останаха глухи за правата на човека, а гражданското общество не успя да предизвика загриженост по основни проблеми и тази задача стои на дневен ред през 2018 г.
Това бяха част от встъпителните думи на председателя на Българския хелзинкски комитет (БХК) Красимир Кънев при представянето на годишния доклад на организацията за състоянието на човешките права у нас. Акцент в него са евикциите на роми, насилието на жените и свободата на изразяване, като и в трите сфери се забелязва влошаване.
Състоянието на медиите, които са се превърнали в неблагоприятна среда за повдигане на въпроси, свързани с правата на човека, както и присъствието на националистически организации в управлението са сред факторите за застоя в повечето сфери.
Подбуждането към омраза - все така безнаказано
"Формирането на правителството на ГЕРБ и "Обединени патриоти" доведе до цялостно влошаване на обществения климат, свързан с правата на човека, междуетническата и религиозната толерантност. Възможностите за провеждане на каквато и да е политика за интеграция на малцинствата и бежанците бяха силно ограничени. До края на 2017 г. бяха предложени и приети редица рестриктивни законодателни изменения, засягащи правата на човека, някои от които впоследствие бяха отменени след международни критики. Подбуждането към омраза, дискриминация и насилие към определени уязвими групи в българското общество продължи безнаказано. Сътрудничеството на властите с неправителствените организации и особено с тези за защита на правата на човека се влоши", е записано в доклада.
Управляващите - с цинична незаинтересованост към правата на жените
Управляващите демонстрираха пълно пренебрежение към най-тежките и системни прояви на насилието над жените у нас и не изпълниха един от най-важните ангажименти - ратифицирането на Истанбулската конвенция, констатират от БХК. Според тях в края на 2017 г. въпросът за приемането на документа е предизвикал "един от най-ирационалните и деструктивните дебати в българското общество и правата на човека". Темата беше използвана за политически цели, открито за подбуждане към дискриминация", заяви Диляна Ангелова от организацията.
По думите й вместо усилия за борба с насилието над жените, което е широко разпространено у нас, е имало пълно пренебрежение и цинична незаинтересованост към най-тежките и системни прояви на този тип насилие.
Драстично влошаване в свободата на изразяване в България
От БХК отчитат, че през 2017 г. е имало драстично влошаване на свободата на изразяване в България.
Годината е белязана от безпрецедентен политически натиск, заплахи и атаки към журналисти, медии са продължили да играят ролята на бухалки. Това са сред основните изводи от доклада във връзка със състоянието на медиите. По-рано днес годишната класация на "Репортери без граници" отреди на България 111-о от 180 места - или България е не само медийно най-несвободната държава от Европейския съюз, но и е единствената в ЕС в категорията "трудна ситуация".
От БХК отбелязват в доклада, че и през 2017 г. е продължил натискът върху издатели и припомнят действията на Комисията за незаконно придобито имущество срещу "Икономедиа". В края на годината от организацията определиха акцията на комисията като натиск върху опоненти на властта.
Подробности очаквайте по-късно на www.dnevnik.bg.