Собственикът дължи за парно, освен ако партидата не е на наемателя
Собственикът на апартамент под наем дължи за парно, освен ако партидата не е прехвърлена на наемателя и тогава той ще бъде търсен от "Топлофикация" за сметките. Това постанови Върховният касационен съд (ВКС) в тълкувателно решение, прието единодушно.
В него първо се казва, че в Закона за енергетиката като клиенти на топлинна енергия за битови нужди са посочени собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху имота и че те дължат цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор.
"Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие", обясняват върховните съдии.
В решението, цитирано от news.lex.bg, те пишат, че договорът между това трето лице - наемателят, и "Топлофикация" подлежи на доказване по общия ред на Гражданския процесуален кодекс, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот.
В тълкувателното решение се казва още, че в зависимост от постигнатото съгласие между топлопреносното предприятие и собственика в първоначално сключения договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при сключване на такъв последващ договор с наемател първоначалният договор или се прекратява през времетраенето на другия, или продължава да действа, като отговорността на собственика може да е солидарна с тази на наемателя, или той да не носи отговорност. "Ако е договорено нещо различно, то следва да бъде зачетено при прилагане на принципа за договорна свобода", се казва в решението.
И се обяснява, че след прекратяване на договора между "Топлофикация" и наемателя, което може да бъде установено със закриване на партидата на последния, дружеството ще продължи да продава енергия на собственика на имота.
В тълкувателното си решение ВКС отговори и на друг въпрос, който възниква при отношенията между потребителите и "Топлофикация". Какво става, когато повече от 50% от радиаторите са изключени и енергията, отделена от сградната инсталация, е по-голяма от тази за отопление на имотите. Според наредба в този случай топлопреносното предприятие е длъжно писмено да уведоми клиентите в сградата, като им каже колко са изключените радиатори, кога ще извърши обследване на инсталациите и какво ще е прогнозното разпределение. Потребителите пък имат един месец, за да дадат становище по мерките, които им предлагат от "Топлофикация". Когато клиентите не заявят писмено становището си в срок, дружеството има право да прекрати топлоснабдяването.
ВКС постанови, че това прекратяване не става по силата на закона.
Съдиите напомнят, че етажната собственост може да вземе решение да прекрати отношенията си с "Топлофикация" с квалифицирано мнозинство от 2/3. Освен това в него се казва, че ако топлопреносното предприятие не е изпълнило задължението си да уведоми клиентите си, че повече от половината от топлинната им енергия отива за сградна инсталация, те пак ще дължат цената за нея.