"Галакси стоун" или "Небесна каменна линия" - защо инвеститори превеждат имената на фирмите си
Агенцията по вписванията отказва да впише фирми, които имат чуждици в името си. Като мотив се сочи, че изискването в закона името на фирмата да е изписано на български език означавало да е на "книжовен български език", сигнализира читател на "Дневник". Така се налага чужди инвеститори да "превеждат" международното име на компанията си или да платят повторно държавната такса, за да преминат процедурата при друг чиновник, който не е езиков пурист.
Случаят е поредната илюстрация за нееднакво прилагане на закона.
Така се стига до случаи, в които дружество, което иска да се впише като ГАЛАКСИ СТОУН ООД, се отказва от избраното име и се вписва като НЕБЕСНА КАМЕННА ЛИНИЯ ООД заради указанията на длъжностното лице по вписванията Диян Емилов Крил. Друг отказ е бил за вписване на фирма с име ДООР ДИЗАЙН ПЛОВДИВ. Според Крил транслитерирането на български език не е достатъчно, въпреки че има множество вписани фирми, които имат чуждици в името си. И трите отказа, които бяха изпратени до редакцията, са подписани от Крил. От агенцията уточниха пред "Дневник", че срещу работата му "не са постъпвали сигнали или оплаквания от подобен характер".
Няма практика за откази за вписване заради неизписано на "книжовен български език" име, подчертаха от инстиуцията. Посочиха, че името трябва просто да е с български букви, а повече изисквания могат да са следствие от специфичен предмет на дейност на фирмата, както е по Закона за лечебните заведения например.
"Длъжностните лица по регистрацията извършват проверка за законосъобразност, чийто обхват е определен от разпоредбата на чл. 21 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ). Вписване се извършва, ако са налице предвидените в чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ изисквания, съответно се постановява мотивиран отказ, когато не е налице някое от посочените изисквания.
Отказът на длъжностното лице по регистрацията може да се обжалва пред окръжния съд по седалището на търговеца в 7-дневен срок от връчването му. Ако отказът бъде отменен, съдът дава задължителни указания да се извърши исканото вписване, заличаване или обявяване по конкретното заявление. Контролът за произнасянето на длъжностните лица по регистрацията по постъпилите заявления е само съдебен и постановените откази не подлежат на преразглеждане по административен ред", посочиха още от агенцията.
Пред "Дневник" адвокати обясниха, че обикновено съветват клиентите си да подадат отново заявление за вписване, защото то най-вероятно ще се падне на друго длъжностно лице. Това обаче води до плащане на такса за втори път - 110 лв., ако заявлението е на хартия, и 55 лв., ако заявлението е електронно. Затова и не всеки би се съгласил да подаде наново заявление.
Такъв е един от случаите на отказано вписване, изпратени до "Дневник". Подателят на заявлението за вписване - името се състои от две думи чуждици, е завел дело в съда. По тази причина до произнасянето на съда той поиска анонимност за себе си и желаното от него име на фирма. Адвокатът му Тодор Грозданов разказа, че е направил проверка и с едната чуждица в Търговския регистър има вписани 31 дружества, а с другата - над 40.
"Този мотив е изцяло неправилен, тъй като длъжностното лице си е позволило да тълкува закона ограничително и по същество го е дописало, като според него български език по смисъла на чл. 7, ал. 3 от Търговския закон означава единствено български книжовен език", се казва в жалбата на Грозданов до съда.
Той обясни, че няма практика на Върховния касационен съд (ВКС) по точно такъв казус, но в мотивите на решение по сходно дело магистратите обясняват, че "в съдебните регистърни решения заявените обстоятелства се вписват на български език (или с български букви), като се държи сметка за това, че всички заявени за вписване обстоятелства, в това число и фирмата на търговеца, се изписват на кирилица (с български букви)". Грозданов обясни, че съдът набляга на "български букви", защото кирилицата се използва и в други държави, но с добавени букви за специфични звуци в конкретния език.
"Държавните чиновници спъват бизнеса. Това е загубен бизнес за България", коментира за "Дневник" счетоводител, който от години работи с агенцията.
В агенцията няма статистика на обжалваните откази за вписване на фирми, както и информация колко от тях са били отменени от съда. Институцията не поддържа и данни за обжалвани действия на отделните длъжностни лица по вписване, за да се проследи дали нечии актове са по-често атакувани в съда и отменяни от магистратите.
| Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел: Чл. 21. Длъжностното лице по регистрацията проверява дали: 1. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) е подадено заявление за исканото вписване, заличаване или обявяване при спазване на предвидените за това форма и ред; 2. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г., доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) заявеното обстоятелство подлежи на вписване и не е вписано или представеният акт подлежи на обявяване и не е обявен в търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел; 3. заявлението изхожда от оправомощено лице; 4. към заявлението са приложени всички документи съгласно изискванията на закон, съответно подлежащият на обявяване акт; 5. (изм. и доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му със закона се установяват от представените документи по т. 4 съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по външните си белези на изискванията на закона; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 30.05.2008 г.) е представена декларация по чл. 13, ал. 4; 7. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2016 г., в сила от 01.01.2018 г.) друго лице няма права върху фирмата или наименованието и те отговарят на изискванията на чл. 7, ал. 2 от Търговския закон при първоначално вписване или промяна на фирмата на търговец, съответно на чл. 7 от Закона за юридическите лица с нестопанска целпри първоначално вписване или промяна на наименованието на юридическо лице с нестопанска цел; 8. (нова - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) документите, които по силата на закон се съставят с нотариално удостоверен подпис или с нотариално удостоверен подпис и съдържание, са въведени в базата данни на Информационната система по чл. 28б от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и дали представените документи съответстват на въведените данни за тях в Информационната система; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 105 от 2016 г.) е платена дължимата държавна такса. |