Има реална опасност военновъздушните сили да не могат да пазят небето
Съществува реална опасност през 2018 г. военновъздушните сили да не могат да изпълняват задачите по охрана на въздушното пространство на алианса, пише в Доклада за състоянието на отбраната и въоръжените сили за 2017 г., който беше изпратен от правителството в парламента днес. Причината за това, че системата за радиолокационна информация на Военновъздушните сили е в лошо състояние, често аварира и ремонтите на радиолокационните станции се извършва с резервни части осигурени "чрез разкомплектоване и чрез преразпределение на обявени за излишни материални средства".
През миналата година с военни въздухоплавателни средства е имало 36 авиационни произшествия, от които един сериозен инцидент, като те са със 7 повече спрямо 2016 г. "Приблизително 70% от авиационните произшествия са вследствие откази на авиационната техника, по-голямата част от която е съветско производство – 58%, произведена през 80-те години на миналия век и на предела на назначения технически ресурс по време", пише в доклада. Допуснати са и 6 авиационни инцидента с чуждестранни военни самолети, които са разследвани от страната оператор.
"Динамиката на средата на сигурност в Черноморския регион и появата на сериозни предизвикателства и заплахи наложиха прилагането на нови подходи и способи от страните - членки на алианса, за използване на дежурните сили и средства за осигуряване на въздушния суверенитет", пише в доклада, без да се споменава, че "динамиката" е заради анексирането на Крим от Русия през 2014 г. В доклада се отчита, че с решение на Министерския съвет за първи път беше реализирана съвместна мисия по охрана на въздушното пространство на алианса със самолети и пилоти на Италия и продължи изпълнението на споразуменията за презгранични операции за охрана на въздушното пространство на алианса с Румъния и Гърция. Продължава работата по разработването на двустранно споразумение за презгранични операции по охрана на въздушното пространство на алианса с Турция, пише още в доклада.
"Българските въоръжени сили са в състояние със затруднения и повишен риск да изпълняват задачите си по мисиите, произтичащи от конституционните задължения по гарантиране на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС. Отделни задачи по мисия "Отбрана" и мисия "Подкрепа на международния мир и сигурност" се изпълняват с ограничения", е оценката за състоянието на въоръжените сили.
Това се дължи на недостатъчния бюджет, отпускан за отбрана като процент от БВП, нарастващата недокомплектованост с личен състав и лошото състояние на остарялото въоръжение и бойна техника.
Въпреки поетия на срещата на върха на НАТО в Уелс ангажимент от България да се отделят 2% от БВП за отбрана през миналата година разходите за отбрана са били 1.27% от БВП. Друго от решенията на НАТО е 20% от общите разходи за отбрана към 2024 г. да се използват за придобиване на нови системи въоръжение и техника. Като "капиталови разходи" у нас се отчитат и разходите за основен ремонт на въоръжение, техника и инфраструктурни обекти и въпреки това те достигат 10.9% от парите за отбрана.
Като абсолютна стойност за периода 2014-2017 г. разходите за отбрана са се увеличили общо със 162 630 419 лв., но не и в проценти от БВП, заради икономическия ръст.