България продължава да отглежда наследените от комунизма мрежи от културни институции, които са неадекватни на новите форми на съвременно изкуство. Така и без това малкото средства за култура се управляват неадекватно, а публиката на практика няма достъп до съвременните форми и до качествено културно съдържание. Изявени и известни в чужбина творци, награждавани и световно признати, не намират никаква държавна подкрепа и само благодарение на това, че самите те се декларират като българи, страната се ползва и се популяризира от тяхната известност. От близо 15 години липсва политическа воля за цялостна стратегия за управление на културата.

Това са някои от изводите, които изложиха днес на пресконференция представители на новото гражданско движение "Реформи в културата". То беше обявено на 24 май, а подкрепящите го сложиха в този ден в профилите си в социалната мрежа Facebook основните акценти за промяна, за които ще настоява движението. Днес от организацията доразвиха някои от вижданията си. В средата на юни пък ще е първата експертна среща в Пловдив, където ще бъдат набелязани и конкретни идеи за промени, които ще бъдат изпратени до Министерството на културата.

За една година се планират четири подобни срещи за анализ на случващото се в различните културни сфери. А след тях ще се оформят и конкретни предложения. Моята идея е да стигнем до това, че ние да напишем проект за национална стратегия за културата, около която да започне същностния дебат и реформа, обясни културологът проф. Александър Кьосев, който е сред водещите инициатори на обединението. След като пет правителства вече близо 15 години поемат ангажименти поне за проект на такъв документ, но той липсва, може би е

да сме активни и ние да напишем подобен документ, допълниха участниците в пресконференцията.

Друга основна цел на сдружението е да обедини хората в сферата на културата, които често се занимавали със собственото си изкуство, но макар разочаровани от случващото се, не се обединяват, не са активни в търсенето на промяна. А ако държавата не ни чуе и постави пропаст между толкова изтъкнати представители на културната общност и себе си, това би създало много тежки последици в бъдеще, коментира Кьосев как си представя движението евентуалните форми за натиск върху властта.

Всеки от присъстващите даде редица примери за

в сферата, в която е ангажиран и работи.

Издателят Манол Пейков отново отбеляза, че за българската литература няма никакви държавни стимули, а в същото време държавата е единствена в ЕС, в която има ДДС върху книгите. България е и единствената държава, която не финансира преводи на български автори на чужди езици и техни участия в международни литературни форуми. Пейков даде пример със съседна Сърбия, която инвестира макар и неособено голяма сума от 250 хиляди евро годишно за подобна дейност и около 100 сръбски автора биват превеждани и популяризирани в чужбина. По думите му годишно в България

и превеждат книгите си. И ако говорим за липса на пари, само с парите за безсмисления референдум за АЕЦ "Белене" подобно начинание като в Сърбия би могло да се финансира за 100 години, отбеляза издателят.

Асен Асенов, който е културен мениджър, отбеляза, че в град като Любляна, която е с размерите на Пловдив и има 4 театъра, целогодишно има международно съдържание, а в София с толкова голямо изобилие от театри, всъщност няма нито един театър с международно съдържание. Независимо дали става дума за опера, театър, танцово изкуство, цирк.

Малкото налични средства за култура се управляват лошо и не се стимулират нито новите форми на култура, нито младите творци, смятат от движението. На практика 30 години след демократичните промени България продължава да е

на културата в Европа, посочи Асенов.

Дори не може да се изчисли колко таланти "умират" из по-малките населени места в България, отричат се от творчеството и се захващат с нещо друго, коментира пък Александър Кьосев и подчерта упадъка на читалища и библиотеки из страната.

Културата очевидно не е стратегически фокус за правителствата, както за това, така и за предишните, каквото и да чакахме, очевидно няма да го дочакаме, ако не сме проактивни и не настояваме за промени, заявиха от гражданското движение.