Мнозинството българи смятат, че законите не се прилагат еднакво за всички, според изследване
Мнозинството български граждани се чувстват непредставени в демократичните институции, смятат, че законите в страната не се прилагат еднакво за всички, и остават изолирани от обществения живот. Въпреки това те вярват, че демокрацията е най-добрата форма на държавно управление за България. Това показва национално представително проучване на общественото мнение, проведено от Институт "Отворено общество" - София, през април тази година.
Съгласни ли сте с твърдението, че у нас законите се прилагат еднакво за всички граждани?
Най-голям дял от попитаните (45%) са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, несъгласните с това твърдение са около една трета (34%), а всеки пети не може да прецени какво да отговори. Делът на гражданите, които имат доверие в демокрацията, е спаднал със 7% за последните 3 години.
Преобладаващата част от анкетираните (над 2/3) продължават да бъдат уверени, че техните основни граждански права са защитени – 75% смятат, че няма вероятност през следващата година да бъдат задържани в затвор без съд и присъда, а 67% смятат, че няма вероятност да станат жертва на полицейско насилие.
Представителната демокрация и равенството на всички пред закона обаче остават незавършен проект в очите на мнозинството български граждани. Големи обществени групи не се чувстват представени в изборните органи на държавната и местна власт, не членуват в партии или организации и не са съгласни с твърдението, че законите в страната се прилагат еднакво за всички.
При равни други условия бихте ли гласували за кандидат за кмет, който е
В рамките на проучването 60% от пълнолетните граждани на страната не са съгласни с твърдението, че в парламента има поне един народен представител, на който биха се доверили и който защитава интересите на хората като тях. Съгласните с това твърдение представляват три пъти по-малък дял от анкетираните (21%). По-слабо представени в общинските съвети и в Народното събрание се чувстват ромите, младите, по-ниско образованите и безработните.
Ако средно за страната 27% от анкетираните са съгласни, че в общинския съвет в тяхното населено място има поне един представител, на когото имат доверие и за когото знаят, че защитава интересите на хора като тях, този дял е само 10% сред хората с начално образование и сред ромите, само 13% сред безработните и 19% сред хората на възраст до 29 г.
Същевременно едва 8% са съгласни, че законите у нас се прилагат еднакво за всички. На противоположното мнение са почти десет пъти повече анкетирани – 76% смятат, че законите в страната не се прилагат еднакво за всички. Само около една трета (29%) от попитаните са съгласни с твърдението, че законите са справедливи (на противоположното мнение са 58% от анкетираните) и само 14% са съгласни, че законите са ясни и разбираеми (67% са на противоположното мнение).
Бедността, безработицата и ниската образованост са фактори за изключване на големи обществени групи от участие в демократичния процес, но дискриминацията също играе значителна роля – на местни изброи 70% не биха гласували за кандидат за кмет, който е български гражданин от ромски произход, 65% не биха гласували за кандидат за кмет, който е гей, 63% не биха гласували за български гражданин от турски произход.
През последните 12 месеца чували ли сте в публичното пространство изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представители на етнически, религиозни или сексуални малцинства?
Над половината от анкетираните (51%) съобщават, че са чували в публичното пространство реч на омразата (изказвания, които изразяват неодобрение, омраза или агресия спрямо представителите на етнически, религиозни или сексуални малцинства). Ромите биват най-често възприемани като обект на реч на омразата – 81% от тези, които са чували реч на омразата в последната година, казват, че тя е била насочена срещу роми. Има двойно покачване на дела на тези, които са чували реч на омразата срещу хомосексуални - 42% през 2018 година в сравнение с 21% през 2016 г.
Гражданското участие в организираните форми на обществен живот остава силно ограничено, отчита проучването. Четирима от всеки пет анкетирани заявяват, че не членуват в никакви обществени организации.
Членство в клуб заявяват 5% от анкетираните, членство в политическа партия, читалище и спортно дружество съответно заявяват по 4% от анкетираните, а за членство в профсъюз, професионална организация или неправителствена организация съобщават едва по 2% от запитаните. Участие в инициативи на неправителствени организации през последните 12 месеца съобщават около 5% от анкетираните, а тези, които заявяват, че през същия период са положили доброволен труд, са под 9%.
"За сравнение - близо 80% от гражданите в Норвегия членуват в поне една гражданска организация и около половината от тях полагат доброволен труд годишно", посочва Георги Стойчев, изпълнителен директор на Институт "Отворено общество" – София. Според него като нова държава - членка на ЕС, България има нужда от продължаваща подкрепа за преодоляване на различията с по-развитите държави в Западна Европа не само по отношение на доходите и икономиката, но и по отношение на демократичната култура и гражданското участие.
В България има регистрирани близо 15 000 неправителствени организации в обществена полза, като най-много от тях работят в сферата на спорта, образованието, културата, здравеопазването и социалните услуги.
Доверие в неправителствените организации изразяват близо 22% от анкетираните в цитираното национално представително социологическо изследване, като този дял отговаря приблизително на един милион и триста хиляди пълнолетните граждани на страната. Недоверие към неправителствените организации изразяват 30% от анкетираните, а най-голям дял – 48%, не могат да преценят или нямат отговор на въпроса. Основните причини гражданите да имат доверие в неправителствените организации са срещането на положителна информация за тях в медиите (43% от изразилите доверие в НПО), наличието на преки положителни впечатления от дейността им (42%), както и тяхната независимост от държавните институции (37%), като анкетираните са можели да посочват по повече от един отговор на въпроса.
На какво се дължи недоверието в НПО?
Основната причина, която гражданите изтъкват за недоверието си в неправителствените организации или за липсата на мнение по въпроса е, че нямат информация за дейността им (47% от изразилите недоверие в НПО и 53% от хората без мнение). Най-често доверие към НПО изразяват младите хора на възраст до 29 години (37% от анкетираните в тази възрастова група), а най-рядко доверие в НПО имат възрастните хора над 60 години (13% от анкетираните в тази възрастова група).
Хората, които съобщават, че имат доверие в НПО, имат и по-високо доверие в демокрацията. Над 61% от хората, които заявяват, че имат доверие в неправителствените организации, са съгласни с твърдението, че демокрацията е най-добрата форма за управление на страната, което е с около 16% повече от средните стойности сред пълнолетното население на страната (45%).
* Данните са събрани чрез национално представително изследване на общественото мнение, проведено сред населението на възраст над 18 г. през април 2018 г. по метода интервю "лице в лице" по стандартизирана анкетна карта. Респондентите са подбрани чрез вероятностна двустепенна гнездова извадка. При планирани 1200 интервюта са осъществени 1179. Максималната стохастична грешка е ±2,8%. Изследването е осъществено и финансирано от Институт "Отворено общество" - София.