Паметна стена с дължина 58 м. с облицовка от черен полиран гранит, върху която са изписани имената на 7526 от жертвите, пред която има старинен християнски кръст и малък православен храм-параклис "На всички български мъченици", с мозайки, изрисувани от Асен Гицов.

Това е описанието на Мемориала на жертвите на комунистическия режим в България, изграден в края на 90-те години в парка пред Националния дворец на културата по проект на архитектите Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов. Всяка година на 1 февруари на мястото се отбелязва паметта на репресираните комунистическия режим, както и на 9 септември, когато той се е установил в България през 1944 г..

Описваният като "старинен" кръст се оказва, че е взет от гроба на неизвестния доскоро дядо Въто от софийското село Гинци. Той е бил купен в началото на 90-те години от покойния Васил Станилов - бивш депутат от Съюза на демократичните сили (СДС) в 38-то Народно Събрание. Станилов платил за кръста 1000 лева, но не наследниците на дядо Въто, а на кмета на селото.

Почти 19 години след откриването на мемориала – 11 септември 1999 г. с тържествена църковна служба, отслужена от софийският митрополит Инокентий (алтернативен Св. Синод), Столичният общински съвет ще търси как да върне кръста на наследниците на дядо Въто, като същевременно запази облика на паметника. Въпросът беше поставен днес на общинската комисията по култура от отец Александър Тимчев, който служи в параклиса на мемориала.

Решението, което предложи общинският съветник Димитър Антов е да бъде изработен дубликат на кръста, като оригиналът бъде върна в селото. Въпросът обаче тепърва трябва да се разгледа обстойно от всички комисии, като е възможно да се намери и друго решение.

Не се знае причината кръста от гробището в Гинци до стигне до центъра на София. Причината е, че мемориалът а жертвите на комунистическия режим е изграден по инициатива на Съюза на репресираните , които събират средства за изграждането му с нарочен фонд. За изграждането му е обявен национален конкурс, в който участват 15 проекта.

Избраното предложение е дело на Атанас Тодоров, Димитър Кръстев и инженер Цветан Иванов, като надписите по гранитните плочи са направено от художниците Иван Смолянов и Кирил Николчев.