1968 г.: За Пражката пролет и танковете от Евксиноград
Попаднах на фотоизложбата "21-ви август, 1968. Краят на Пражката пролет." Още си спомням този 21-ви август. С родителите ми бях на почивка в правителствената резиденция в Евксиноград. По онова време баща ми беше министър-председател, а дали е правилно, че почивахме в тази "Светая светих" на държавността, строена още от Фердинанд, е тема за друг разказ.
Около 9 часа, бяхме закусили в столовата на "Тунела", почивна станция, където биваха настанявани висшите ръководители на комунистическата партия и държавата и техните семейства. Седяхме с приятели на маса, между столовата и киното, и разпалено коментирахме какво е станало през нощта. Иво, син на заместник-председателя на Министерския съвет Тано Цолов, беше чул по "Свободна Европа" или "Гласът на Америка", които слушаше тайно от баща си, че в Прага са влезли танкове.
В този момент към нас се приближи Тодор Живков. Още не беше започнал да се изживява като полубог и почиваше, заедно с нас, на "Тунела". Беше приключил със закуската от чай, препечен руски черен хляб, масло, сирене, домати и гречевая каша /имаше прости вкусове/ и отиваше към плажа. "Другарю Живков, какво става в Чехословакия?" Той приседна за малко и отсече:
"Нашите войски пресякоха контрареволюцията."
Не си спомням точно какво още ни разказа, то не се различаваше от официалната версия, досадно известна и тиражирана хиляди пъти. Това, което няма да забравя, той не изпитваше и сянка на колебание дали е хубаво да нахлуеш с танковете си в столицата на суверенна държава. Нещо повече, беше горд, че е спасил социализма и е изпълнил интернационалния си дълг.
Като връщам лентата днес назад си давам сметка, че Живков и ръководената от него партия са играли активна, важна роля за инициативата за смазването на реформаторското движение, което светът нарече "Пражка пролет". Дали, както се говори днес, той е предложил на руснаците въоръжената инвазия не е съвсем ясно, но доста неща водят натам. Баща ми нямаше навик да споделя в къщи, с децата си, какво става в неговата работа. От дочутите му разговори с майка ми, и от документи, които останаха след него, лека-полека понаредих пъзела.
Нещата, поне за мен, започнаха след завръщането на баща ми от срещата в Дрезден на ръководни дейци на държавите от Източния блок. В нея са участват "първите": Леонид Брежнев, Янош Кадар, Валтер Улбрихт и Владислав Гомулка. По някаква причина, вече не си спомням каква, в срещата баща ми зае мястото на Живков. Започнала с искреното желание "да се помогне на чешките другари", тя постепенно се изражда в нещо като "другарски съд" над чешките комунистически ръководители Александър Дубчек, Йозеф Ленарт, Драхомир Кедер, Ондържих Черник и Васил Биляк.
На пленума на ЦК на БКП, състоял се шест дни след срещата, баща ми изнася подробна информация. В резюме, "братските партии" са изказали недоволството си от чехите, че са допуснали страната да се изправи пред прага на контрареволюцията. Като изразител на общите настроения полският ръководител Владислав Гомулка е обвинил реформаторите, че говорят за демокрация, но са се отдали на
истински "разгул на реакцията"
А той може да рефлектира зле и в останалите държави от Източния блок. Затова, ако не се направи необходимото за овладяване на положението и за смазване на контрареволюционните прояви, братските партии не могат да останат безучастни. Те имат съюзни договори и общи интереси и няма да допуснат контрареволюция в центъра на Европа.
На срещата в Дрезден още не се говори за въоръжена намеса, но това прави Живков на пленума в София. Имам стенограмата от Пленума, затова мога да го цитирам дословно: "Всички сили в Комунистическата партия на Чехословакия, които стояха в Политбюро и са за Съветския съюз, сега са изгонени. Страната е в пред контрареволюционна ситуация. Още не са излезли по улиците с оръжие, но къде е гаранцията, че утре няма да го направят. Александър Дубчек няма нито интелекта, нито опита, нито волята да поведе партията. Ние изложихме нашата тревога пред съветските другари. Аз имах специална среща с Брежнев и Косигин, на която акцентирах върху необходимостта да се направи всичко възможно, в това число и да отидем на риск, да действаме с нашите армии, но да не позволим в Чехословакия да се развихри контрареволюция и да я загубим. Още няма нужда да прилагаме методите на Сталин от миналото, но трябва да вземем такива мерки, че
да въведем ред и в Чехия, и в Румъния , и в Югославия
Живков по време на посещението си в Прага и Братислава и разговорите с Дубчек в края на април във връзка с подписването на нов договор за Дружба, сътрудничество и взаимна помощ, изразява интерес и подкрепа към реформите. Мисля, че не е бил искрен, защото на всички срещи на държавите от Източния блок, посветени на "чехословашкия въпрос": през май в Москва, юли във Варшава, август в Братислава, той подкрепя безрезервно линията на Кремъл срещу промените в Чехословакия и дори, според левия историк Искра Баева, "е готов да стане инициатор на предложението за военна намеса".
Това е нашият, български принос, в смазването на опита за реформиране на държавния социализъм от съветски тип, в "социализъм с човешко лице", в който да се съчетаят социалните предимства с гражданските права и пазарната икономика. Но, всяко зло за добро. Както казва Лешек Балцерович, "танковете на Варшавския договор превърнаха комунизма от поле за интелектуални спорове, в спор за власт".
Спор, който двадесет години по-късно намери своя отговор.