На финансовото разузнаване на ДАНС е известно кои българи имат бизнес с офшорни компании. Това се разбира от годишния доклад за работата на финансовото разузнаване през 2017 година. От малкото информация в доклада се вижда, че става въпрос за "ноторно известни български граждани", собственици или клиенти на дружества, за които са постъпили запитвания от чужди служби.

Постъпилите запитвания през годината са 68, като по тях от финансовото разузнаване са изисквали информация от граждани, дружества и банки.Интересът на чуждите служби към България се запазва, като през 2017 г. е запазена тенденцията за

към сметки, разкрити в България. В някои от случаите става въпрос за парични средства, придобити от "пирамиди", телефонни измами и участие в организирани престъпни групи.

Чуждите служби се интересували и от данъчни измами от типа "въртележка" и други данъчни престъпления, в които участват български дружества.През 2017 г. са спрени общо 19 броя съмнителни банкови операции на обща стойност 1 923 468 евро.

Финансовото разузнаване отчита запазване на тенденцията за пране на пари от организирани престъпни групи.В тези схема често се включват и криптовалути, използване на търговия с високорискови финансови инструменти, както и такива, които позволяват прихващания или изкупувания на вземания.

От финансовото разузнаване отчитат като слабост в европейските регламенти въвеждането на т.нар. европейски паспорт, който се използва от все повече финансови институции. Този инструмент дава възможност за извършване на финансова дейност на територията на ЕС, без за това да е необходим лиценз в съответната държава. Достатъчно е такъв лиценз да е издаден от друга държава в ЕС. "Този вид дейност затруднява набирането на информация за вида услуги, които се предлагат в държавата, в която се оперира с паспорт, вида клиенти, кои от тях са по-високо рискови по отношение на изпирането на пари и финансирането на тероризма и други. Това прави част от тези финансови институции по-уязвими за използването им за цели на изпирането на пари и финансирането на тероризма", се посочва още в доклада.

Финансовото разузнаване е пратило общо

В доклада на самата агенция за миналата година пък се казва, че след нейни проверка за съмнителни банкови трансфери от чуждестранен търговец към българско дружество е наложен запор на над 4 млн. евро. Прокуратурата пък е сезирана за осъществявана от клон на чуждестранна фирма неправомерна дейност в България, изразяваща се в измама на около 8 хил. клиенти, основно чужди граждани.

Иначе голяма част от доклада на ДАНС е посветен на миграцията и тероризма. През миналата година на 31 души са наложени мерки "отнемане право на пребиваване", "експулсиране" и "забрана за влизане в Република България" заради съпричастност към терористична дейност. А в информационния масив на нежеланите чужденци в България като пътуващи чуждестранни бойци са включени 58 души.

Същите мерки са наложени на шестима души заради участие в незаконна миграция.

След проведени от агенти на ДАНС интервюта с незаконно влезлите в страната чужденци

на страната за миналата година. Не е допуснато легализиране на пребиваването им в България. През периода на 4 души са наложени принудителни административни мерки заради съпричастност към дейност на чужди специални служби и дейност, насочена срещу националната сигурност. В информационния масив на нежеланите чужденци в България са включени петима души на основание, че представляват заплаха за националната сигурност.

В доклада на ДАНС има и политически анализ на положението в Европа и България.

В него се споменава и че в България крайнодесните, крайнолевите и анархистките групи и организации продължават да са без реална политическа тежест и обществена подкрепа. "Към момента рискът за националната сигурност, произтичащ от дейността на крайнодесните, крайнолевите структури и анархистите, е с нисък интензитет."