Д-р Григор Вълков: Местопроизшествието e храм на съкровищата, трябва да се дири внимателно
Д-р Григор Вълков в момента е адвокат, но има дългогодишен опит в системата на МВР и е работил по разкриването на много тежки престъпления. "Дневник" се обърна към него за мнение за важността на опазването на местопрестъплението и може ли опорочаването му да провали разследване.
Положителната практика в разкриването на криминални престъпления доказва, че едно от най-съществените действия по разследване това е огледът на местопроизшествието. В същото време, за да може да бъде проведен качествено първоначалният оглед, МВР разполага с подзаконови нормативни актове, които регламентират правата и задълженията на служителите, които участват при провеждането на неотложните и първоначални следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия.
Към настоящия момент в МВР има утвърдени процедури за реагиране при получаване на сигнали при почти всички криминални престъпления, като се почне от сигнал за извършен терористичен акт, за отвличане, убийство, изнасилване, кражба, катастрофа, земетресения, бедствия, наводнения и др. Тези тактически инструменти са крайно необходими, защото когато се получи сигналът, независимо от професионалния опит на служителя в МВР той не е в състояние при получаване на сигнала да вземе и разпореди всички необходими действия, които следва да бъдат проведени. Защото винаги, когато се получава сигнал, има дефицит от информация.
Първо само се получава сигналът
- какво и къде е извършено и евентуално какви са последиците. От самото начало обаче трябва да се отговори на 7 въпроса - какво; къде; кога; с какво е станало; има ли жертви; кой подава сигнала; има ли засегнати свидетели, както и има ли затруднение за придвижване на хора, на трафик и т.н.
Най-същественото действие по разследване при тежки престъпления, включително пътнотранспортно произшествие с жертви, е огледът. Когато се получи такъв сигнал, дежурният офицер към съответната териториална служба е този, който организира охраната на местопроизшествието. Първото нещо е незабавно да изпрати най-близко намиращите се до местопроизшествието полицейски екипи. Когато те пристигнат, първото задължително условие, без да нарушават местопроизшествието - да не влизат вътре с цигари, да не местят трупове и предмети - е да помогнат на пострадалите и да се организира транспортирането им до болница.
Едновременно с това се опъват полицейски ленти и се осигурява физическа охрана, за да не се допускат хора на местопроизшествието. Защото всяко навлизане, участие на хора,
независимо дали са граждани, журналисти, служители от МВР или ръководители от ведомството или прокуратурата
водят със себе си отрицателни последици - заличават се следи, оставят се чужди следи.
Местопроизшествието представлява нещо като храм на съкровищата. Ако не знаеш как, ако внимателно не издирваш в този храм, няма да можеш да стигнеш до съкровищата. А всички следи - веществени, биологични, са изключително важни за разкриване на извършителя на престъплението. Затова, преди да се пристъпи към огледа, който се развива на два етапа - единият е статичен, другият е динамичен. Единият се описва от разстояние, като се описва кое къде се намира и се записва в огледния протокол. След това се пристъпва към динамичен оглед - на мястото, на труповете със съдебен лекар.
Това е азбучната истина. Тя не се получава само от знания. Защото в Академията на МВР се учи криминалистика и теория за оперативно-издирвателните мероприятия, но тук най-важни са практическите умения. Много е важно обучението. Мисля, че този въпрос се подценява изключително много. Всяка една част от полицейските служби като охранителна полиция, която охранява реда и получават сигналите и която първа отива на местопроизшествието, трябва да е подготвена.
С охранителните полицаи трябва да бъдат проигравани игри какво представлява охрана на местопроизшествието. Те трябва да бъдат източникът на информация за това какво е станало, какви свидетели е имало на произшествието и могат ли да бъдат разпитани, за да се стигне до извършителя. Трябва да бъдат обучавани и разследващите полицаи. Тази част от обучението липсва - нито в университетите, нито в Академията на МВР. Макар да има часове по криминалистика, те са крайно недостатъчни. Трябва обучение на полицаите, за да се убедят и самите те, че
ако няма качествени доказателства, които се събират, започвайки с огледа - няма да има справедлива присъда.
Винаги, когато става въпрос защо съответният човек не е осъден справедливо, трябва да се има предвид, че съдът не е виновен, защото той се произнася по събраните доказателства, а всичко това пада върху разследващите и прокуратурата.
Имал съм случай, когато на местопрестъплението са намерени и иззети фасове, а впоследствие се оказва, че те не са оставени нито от жертвата, нито от извършителя. Естествено са оставени от служителите, участвали в огледа. Това може да опорочи разследването и да попречи да има осъдителна присъда.
При случай от моята практика - извършителите поставят самоделно взривно устройство на кола, при маневриране то обаче се откача и пада на пътното платно. При огледа се взема устройството, но не е търсен и не е изяснено още в началото дали е имало електродетонатор в тротиловата пресовка. А той е този елемент, който активира и след като се получи енергията, възпламенява устройството. Тротиловите пресовки бяха над 1 килограм, т.е. способни да унищожат всичко в диаметър от 50 м. Разследващите използват робот, а експерт от ДАТО изземва устройството, но не се е произнесъл какво представлява, какви части е установил при огледа. По тази причина през всички пет години защитата на четиримата обвиняеми гради защитната теза, че след като не е имало електродетонатор, това взирвно устройство е негодно и те не са искали да извършат убийство, в опит на което са обвинени. След като устройството е негодно, според тях не може да им се търси наказателна отговорност. (Едната инстанция ги осъдила, другата оправдала и сега делото е във Върховния съд - бел.ред.)
Друг пропуск на разследващите може да се появи при използването на граждани
като поемни лица при извършване на процесуално-следствени действия. Случва се обаче разследващият да направи сам оглед, набелязва поемно лице и му казва: "Хайде, подпиши се тук!". Но когато разследването стигне в съд и страните искат да се разпитат поемните лица, те казват: "Ние нищо не сме видели!". А ролята им е да удостоверят/докажат какви действия е извършил разследващият, а не само да се подпишат. Заради това идва съмнение, че намирането на следите не е станало по реда на НПК.