Медийният закон на Пеевски щял да обхване и кредити, европроекти, пари по комуникационни стратегии
Медиите да трябва да декларират също взети банкови кредити, финансирането по проекти - държавни или европейски, комуникационни стратегии, безвъзмездното финансиране, грантови схеми. Такива промени подготвят от ДПС и ще внесат между първо и второ четене на медийния законопроект, приет преди дни от Народното събрание. Текстовете отлежаваха от месеци в парламента, тъй като междувременно правителството също реши да регулира медийния пазар, но беше прокаран в сряда с подкрепата на управляващата коалиция.
"Умуваме и върху това целият процес на прозрачност и регистри да се разпространи и върху медиите в интернет – сайтове и т.н. Те вече имат огромна роля, огромен пазар", заяви в предаването "Неделя 150" на БНР депутатът от ДПС Йордан Цонев, който заедно с колегата си Делян Пеевски е сред основните инициатори на законопроекта. Засега идеята е текстовете да обхванат собствеността на регистрираните в България сайтове, но се търсят и решения да се засегнат и такива, които са регистрирани в чужбина, но оперират на българския пазар, отбеляза той.
Цонев заяви, че приетият на първо четене законопроект за промени в Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения действително не бил достатъчно обхватен и не включвал всички схеми на финансиране на медиите. Макар да бяха обявени като опит да се внесе пълна прозрачност във финансирането и собствеността на медиите, за момента поправките не предвиждат деклариране на банковите кредити, доходите от реклама и договорите по комуникационни програми от европейски фондове, които от години се използват за скрито финансиране на медиите. Затова - по думите на Цонев - вече се готвели промени с цел пълна прозрачност, тъй като имало елемент политиците да си купуват медиен комфорт чрез финансиране по програми и комуникационни стратегии.
Цонев открои някои от основните цели на законопроекта на ДПС така: "Основна характеристика на медийната среда в последните години в България е неяснотата, създаваща възможности за клеветене и фалшиви новини. И ние искаме да сложим края на тази неяснота".
А под клевети се оказа, че разбира твърденията за монополи на Делян Пеевски в сферите на разпространението на печатни медии и на медийния пазар изобщо. "Ами ако имиджът на Пеевски е бил замацан несправедливо, ако се окаже, че не е монополист на разпространението. Твърдят, че Пеевски има монопол в разпространението, сега с регистъра ще се види кой коя медия притежава, колко процента от нея, как се финансира, има ли монопол", заяви депутатът от ДПС.
След разрива с банкера Цветан Василев и фалита на КТБ Пеевски постепенно разкри собствеността си в няколко медии (преди това част от тях бяха собственост на майка му и бяха придобити със заеми от КТБ) - "Монитор", "Телеграф", "Политика", "Меридиан мач", "Борба". В секторен анализ, поискан от работната група към Министерския съвет за изготвяне на промени в регулацията на медийното финансиране, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) потвърди, че рекламните бюджети се насочват към големите медийни групи и това поставя на изпитание по-малките участници, но не посочи никакви имена и само препоръча всяко финансиране с публични средства да се извършва при ясни правила и стриктен контрол.
Убеден съм, че Делян Пеевски няма концентрация на медийния пазар, говорили сме това, заяви Цонев. "Но ако се окаже, че има, има достатъчно механизми, за да бъде тя прекъсната – през КЗК, през санкции, глоби, продажби. Но такава концентрация трябва да бъде констатирана от надлежните органи, какъвто е Комисията за защита на конкуренцията", допълни депутатът от ДПС. И отбеляза, че такава констатация няма.
На въпрос дали ако се окаже, че все пак има монопол, Пеевски може да остане депутат от ДПС, Цонев заяви, че не вижда пречка за това. Има морален проблем, ако в политиката участват хора с голям бизнес, за който обществото не знае, ако този бизнес е таен, но не и ако се знае какво притежаваш и се следи, отбеляза Йордан Цонев. "Що се отнася до това дали един собственик на медии, един бизнесмен, който и да е той - независимо дали се казва Делян Пеевски, Петър Кънев, Росен Плевнелиев или Иво Прокопиев (съиздател на "Дневник" и "Капитал" - бел.ред.) - това са все бизнесмени, те могат да се занимават с политика, както може да се занимава с политика Доналд Тръмп", заяви Цонев.
Депутатът от ДПС отново заговори за кръга "Капитал" и макар без да назовава конкретни медии, засегна и въпроса за "получаването на грантово финансиране от неправителствени източници".
"Медиите, които получават грантово финансиране, изкривяват пазара. Едни се борят с чисто пазарни механизми да привлича рекламодатели чрез продукта си. А друга медия получава всяка година един транш от милион и половина и се издържа. И провежда политика на този, който дава парите, а не в обществен интерес и да привлича рекламодатели. Политиката на тази медия е подчинена на организацията, която я финансира. И трябва да е ясно, че невинаги може да е последна инстанция на морала. Може да е последна инстанция на неправителствените организации, които дават парите", заяви депутатът от ДПС.
Сега подготвените от ДПС промени щели да сложат край на това и на неяснотата. Планираните регистри щели да разкрият ясно кой кой е.
Всъщност на сайтовете си медиите и в момента са длъжни да публикуват данни за получено външно финансиране. Публичен регистър за собствеността на печатните медии пък съществува от 2011 г. Той е към Министерството на културата и собствениците на медии са задължени всяка година да декларират актуални данни в него. Съветът за електронни медии поддържа регистър за собствеността на радио- и телевизионните оператори, така че липсва единствено списък за онлайн изданията. Държавните органи са отговорни за спазването на сроковете и попълването на необходимата информация, както и за налагането на санкции при неизпълнение на законовите изисквания.