Стопанство "Врана" остава държавно след акт на Върховния съд

На живо
На живо: Протестът на "Боец" пред МВР

Стопанство "Врана" остава държавно след акт на Върховния съд

Симеон Сакскобургготски
Симеон Сакскобургготски
Състав на Върховния касационен съд (ВКС) не допусна за касационно обжалване делото, заведено от Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза срещу държавата за възстановяването на собственост върху земеделското стопанство "Врана".
Това означава, че решението на Софийския апелативен съд, с което искането на бившия премиер беше отхвърлено, е окончателно. Земеделското стопанство "Врана", което е било притежавано и стопанисвано от царското семейство, е национализирано през 1947 заедно с други 16 имота и по-късно става известно като "стопанството на УБО", където са отглеждани продуктите за политбюро на БКП. В момента имотът се стопанисва от фирма "Врана ООД".
Делото за земеделското имение Врана е отделно от делото за двореца Врана, по което все още се чака произнасяне от първата съдебна инстанция. За разлика от двореца Врана и парка около него, които бяха реституирани на Симеон Сакскобургготски от столичния кмет Стефан Софиянски през 2001 г., земеделското имение Врана никога не е било връщано на царското семейство, делото беше заведено по иск на Сакскобургготски. Той представи нотариален акт от 1928 г, за 1400-те декара земеделска земя, купувани на части още по времето на цар Фердинанд.
За отбелязване е, че по нито едно дело държавата в лицето на Министерството на регионалното развитие и на земеделието и горите, не представи нито един документ за собственост над реституираните имоти.
Съставът на ВКС е същият, който през 2016 г. допусна за касационно разглеждане жалбата на царската фамилия за хижата "Саръгьол", което бе първото дело за реституиран имот допуснато във ВКС. С допускането и решаването на жалбата за "Саръгьол" ВКС "изчисти" мотивите по делото Кричим като включи няколко въпроса "от исторически и правен характер", с което създаде практиката за еднакво решаване на всички следващи дела във всички съдилища. Така българскиат цар Фердинанд /царувал от 1887 до 1918 г./ се оказа според решенията на съда единственият монарх в Европа, който не е придобил свой частен имот.
Основен мотив на съда: царят не купува имот като физическо лице, а само като монарх
Върховните съдии потвърждават като правилно решението на Апелативния съд за стопанство "Врана", като посочват мотива на решението на ВКС от 2012 г. по делото Кричим: че интендантството на цивилната листа на царя, на чието име са нотариалните актове, е било държавно учреждение и е придобивало имотите за царя като монарх, а не като физическо лице.
Наред с това върховните съдии осъждат Симеон Сакскобургготски и да плати допълнително 130 хил. лв. на фирмата "Врана ООД" за адвокатските разноски, които е направила по делото.
До момента, наред с днешното определение на ВКС за имението Врана, окончателно произнасяне на съда в полза на държавата има за чифлика Кричим, хижата Саръгьол и къщата в Ситняково. На първа инстанция са делата за двореца Врана и 16-те хил. дка гори в Рила, а на път към ВКС е делото за Царска Бистрица.
Пред Европейския съд в Страсбург се чака окончателно произнасяне за Саръгьол и Ситняково и за мораториума на парламента, който през 2009 г. постави под възбрана реституираното имущество на Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза до приемането на закон, но такъв не беше внесен.
През декември м.г. управляващите проявиха плахо намерение да потърсят цивилизован изход от сагата с царските имоти, като сключат споразумение със Симеон Сакскобургготски и приемат закон, с което да изпреварят решенията на Европейския съд, но политизираните реакции на коалиционните партньори на ГЕРБ отказаха Бойко Борисов от идеята. През април тази година Европейският съд даде срок на българското правителство до септември да изготви становище за мораториума и за делата за Саръгьол и Ситняково. И двете хижи са в Рила, но са полуразрушени и ограбени.