Конституционният съд решава противоречи ли Истанбулската конвенция на основния закон
Противоречи ли Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, станала известна като Истанбулската конвенция, на българската конституция ще се разбере днес.
През март Конституционният съд (КС) реши да образува дело по казуса, а днес ще се произнесе съответства ли международният акт на основния закон или не. Искането за това бе подписано от 75 депутати от ГЕРБ и бе придружено с постъпилите в парламента положителни и отрицателни становища за ратификацията на международния документ. Според източници на "Дневник" с четири особени мнения конвенцията ще бъде обявена за противоконституционна.
Неочаквано тя предизвика множество обществени дебати и повишена активност в социалните мрежи. Трите тези, към които се насочиха противниците на конвенцията, бяха, че тя въвежда понятието трети пол, задължава държавите да признаят еднополовите бракове и изисква от тях да въведат в училище обучение за нетрадиционна сексуална ориентация. В аргументите си те се опират на понятието "gender", което обикновено се превежда на български език като "социален пол", но което не е свързано според текста на конвенцията с трите въпроса. Какво означава конвенцията четете тук.
На заседание преди десет дни конституционните съдии обсъдиха изпратените до съда становища, както и своите аргументи. От институцията отказаха да коментират пред "Дневник" кое мнение е надделяло при обсъждането. Докладчик по делото е Анастас Анастасов.
За и против конвенцията
На сайта на Конституционния съд са качени становища в 270 страници. Сред тях обаче липсват становищата на конституираните като заинтересовани страни - Народното събрание, президента, Министерския съвет, министрите на вътрешните и външните работи, на правосъдието, образованието, здравеопазването, председателите на ВКС и ВАС, главния прокурор, омбудсмана, Комисията за защита от дискриминация, Висшия адвокатски съвет и Държавната агенция за закрила на детето.
Според определение на Конституционния съд от края на март становища са искани и от Съюз на юристите в България, фондация "Български адвокати за правата на човека", Асоциация за европейска интеграция и права на човека, Българска асоциация за европейско право, сдружение "Алианс за защита срещу домашното насилие", фондация "Асоциация Анимус", сдружение "Алианс за защита от насилие, основано на пола", фондация "Български фонд за жените и Институт за модерна политика". Както и до проф. д-р Снежана Начева, проф. д-р Георги Близнашки, проф. д-р Пламен Киров, проф. д-р Пенчо Пенев, проф. д-р Благой Видин, проф. д-р Атанас Семов, проф. д-р Жасмин Попова, проф. д-р Тенчо Колев, проф. д-р Даниел Вълчев и д-р Мартин Белов.
Никое от тях обаче не е на сайта на институцията. От Конституционния съд обясниха за "Дневник", че са качени само становищата на тези, които не са възразили да бъдат огласени.
Становището на проф. Даниел Вълчев обаче беше разпространено от самия него преди няколко дни, без да го има на сайта на Конституционния съд. Според него делото за Истанбулската конвенция дава уникален шанс на КС да внесе яснота какво трябва да се разбира под "мъж" и "жена". Той смята, че минималното, което съдът следва да направи, е отчетливо да изясни, че според конституцията "мъж" означава биологичен мъж, а "жена" - биологична жена. Проф. Вълчев не отхвърля обаче възможността парламентът да уреди сключването на брак между лица от един и същ пол или да създаде нова правна фигура, аналогична на брака, но това трябва да стане открито и по предвидения в конституцията ред, подчертава той.
От качените на сайта на КС становища превес, макар и лек, имат тези, според които конвенцията противоречи на основния закон.
"В обяснителния доклад към конвенцията, в частта относно определенията, използвани за целите на конвенцията, се пояснява "(43) Терминът "gender" под тази дефиниция няма за цел да измести термини като "жени" и "мъже", употребявани в конвенцията (44). Терминът "насилие над жените, основаващо се на социалния пол (gender)", е употребен (на различни места) в конвенцията и се отнася до насилието, което е насочено срещу жената, защото е жена или засяга жените непропорционално. Този израз следва да се разбира като целящ закрила на жените от насилие, което е резултат от "gender" стереотипите и специфично обхваща жените". Следователно предметът на конвенцията налага използването на термина "gender", преведен (не се ангажираме дали е точен превод или не) като "социален пол", изхождайки от необходимостта да се уредят горепосочените субектни отношения в посока на РАВНОПОСТАВЕНОСТ между мъжа и жената. Безспорен факт е, че в българския език няма дума, съответна по смисъл и значение на чуждицата "gender", което от своя страна доведе до придаването на смисъл на използвания термин, различен от смисъла, който е имал предвид законодателят", се казва в становището на фондация П.У.Л.С.
От организацията допълват, че Истанбулската конвенция е фундамент, който е събрал най-доброто от всички международни актове, уреждащи защитата от всички форми на насилие.
В писмо, подписано от 287 университетски преподаватели, се казва, че понятието "gender" го има от 2016 г. в българското законодателство чрез Преходните и заключителни разпоредби на Закона за равнопоставеност на жените и мъжете. Там е записано: "Равнопоставеност на жените и мъжете" е равни права и задължения, равни възможности за реализация и за преодоляване на пречки във всички области на обществения живот, като жените и мъжете са свободни да развиват своите лични способности и да правят избор без ограниченията на социалната роля на своя пол".
В подкрепа на конвенцията са становищата на Български хелзинкски комитет, Комисията за защита от дискриминация и организацията на евреите в България "Шалом".
Сред отрицателните становища са тези на Светия синод и Мюсюлманското вероизповедание в България. Според Съюза на българските писатели конвенцията е неясна и двусмислена и с нея се прави опит да се разрушат изгражданите векове наред традиции и морални устои.
Кой стои зад най-гласовитите и активни противници на Истанбулската конвенция четете в разследването на "Дневник".
Според практикуващи съдии, занимаващи се с гражданските и наказателните дела за домашно насилие, има пропуски в българското законодателство за защита на пострадалите от насилие. Според съдиите Стоян Мадин (наказателен съдия) и Галя Вълкова (граждански съдия) от Софийския районен съд Истанбулската конвенция е нужна, за да запълни празнините в българското законодателство.
Действията на управляващите по международния документ
Заради полюсните позиции към документа, включително и в управляващата коалиция, ГЕРБ прецени, че само Конституционният съд може да даде правна експертиза влиза ли той в противоречие с основния закон. Междувременно обаче Министерският съвет оттегли проекта за ратификацията на Истанбулската конвенция от Народното събрание. Правителството мотивира отмяната на вече взетото си решение със сезирането на Конституционния съд. Точно този развой обаче постави Конституционния съд в деликатната ситуация да прецени дали това оттегляне може да е основание да не се образува дело или не. Юристи смятат, че макар ратификацията да е временно отложена, подписът на България под конвенцията остава.
Истанбулската конвенция бе приета от правителството на 3 януари, но още същия ден тя предизвика напрежение между партньорите в управляващата коалиция. Впоследствие БСП се обяви срещу ратификацията ѝ от Народното събрание. Социалистите искаха и да се проведе национален референдум за Истанбулската конвенция, но предложението бе отхвърлено от депутатите. По-късно на фона на протести и прокарване на несъществуващи в документа тези за въвеждане на гей бракове и заплаха от "трети пол" и управляващите дадоха заявка, че ще отложат разглеждането ѝ от парламента. След това премиерът Бойко Борисов обяви, че партия ГЕРБ ще оттегли решението си за конвенцията, защото нямало да носят сами пасива.
Документът, чийто финален текст е одобрен през 2011 г., съдържа серия мерки срещу домашното насилие и въвежда понятия, които целят да разчупят половите стереотипи заради схващането, че те често са в основата на случаи както на насилие, така и на дискриминация. Документът указва, че държавите следва да предприемат законодателни и други мерки, за да "предотвратят всякакви форми на насилие" по полов признак, било то семейно, домашно, заради конфликти и т.н., както и насилие, способствано от социални и културни стереотипи. Повече за заложеното в документа вижте тук.
Истанбулската конвенция в другите държави
Конвенцията вече е ратифицирана от повечето държави от Съвета на Европа - 32 от 47 страни. От тях 19 - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Дания, Естония, Испания, Италия, Кипър, Малта, Полша, Португалия, Румъния, Словения, Финландия, Франция, Холандия, Хърватия, Швеция, са членки на Европейския съюз, като последните, които го направиха тази година - след като България изтегли проекта за ратификация от парламента, бяха Хърватия и Гърция.
В същия списък са всички балкански държави без Косово, тъй като не е член на Съвета на Европа.
Освен от България тя не е ратифицирана от Великобритания, Ирландия, Латвия, Литва, Люксембург, Словакия, Унгария и Чехия. Не са го направили и Армения, Украйна и Молдова, които не са в съюза.
Единствените две пък, които не са подписали конвенцията, страни от Съвета на Европа са Азербайджан и Русия. Малка част от държавите са изразявали резерви. Може ли България да приеме Истанбулската конвенция с резерви и "текст по текст" вижте тук.
Какво е решил Конституционният съд четете по-късно на dnevnik.bg.
| Хроника на една истерия в България Ключовият момент в нагнетяване на обществената истерия срещу конвенцията е прессъобщение на ВМРО от 27 декември 2017 г. със заглавие "ВМРО: Международни лобита натискат България да узаконим "третия пол". Ето как се развиха събитията: 11 май 2011 г. - в Истанбул е подписана Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие 12 март 2012 г. - Турция първа ратифицира конвенцията, към февруари 2018 г. от 45 подписали ратификация са приели 24, документът влиза в сила при ратифицирането от поне 10 държави. 24 януари 2016 г. - България подписва конвенцията 30 август 2017 г. - "Алианс за защита от насилие, основано на пола", обединяващ 11 организации, призовава конвенцията бързо да бъде ратифицирана 21 септември 2017 г. - В интернет се появява подписка срещу Истанбулската конвенция, т.е. повече от три месеца преди темата да попадне в дневния ред на правителството 21 ноември 2017 г. - Зам.-министърът на правосъдието Десислава Ахладова заявява в Брюксел, че България е на прага на ратифициране на конвенцията и са подготвени свързаните с това нормативни промени в законодателството 19 декември 2017 г. - "Асоциация Общество и ценности" разпространи Отвореното писмо за отхвърляне ратификацията и подписка, подкрепена към средата на февруари от 52 организации 27 декември 2017 - ВМРО-БНД дава старт на кампанията срещу конвенцията, за която българите още не са чували; в съобщението се съдържат редица тези и фрази, които след това се подемат и повтарят непрекъснато от противниците на документа 3 януари 2018 г. - Правителството решава да внесе конвенцията в парламента за ратифициране 4 януари 2018 г. - БСП се обявява против ратификацията и иска правителството да оттегли документа 4 януари 2018 г. - Първото становище в подкрепа идва от Фондация П.У.Л.С. 9 януари 2018 г. - Първото становище против конвенцията е на Обединени евангелистки църкви в България 12 януари 2018 г. - Конвенцията е внесена в парламента 19 януари 2018 г. - Нилс Мужниекс, комисар към Съвета на Европа, изпраща писмо до председателя на Народното събрание с призив конвенцията да бъде одобрена и загриженост за "някои недоразумения, които се разпространяват в българското общество при обсъждането" на документа 21 януари 2018 г. - Светият синод се обявява против ратифицирането на Истанбулската конвенция 22 януари 2018 г. - Отворените писма против конвенцията започват да се множат; едно от тях е от Дискусионен клуб "Свободна България" и над 30 организации, изброени в края на писмото (всъщност става дума за пъстра смес от Християнски център "Прелом", Университетска болница "Св. Марина" във Варна и Георги Чунчуков - учител и общественик) 23 януари 2018 г. - Епископската конференция на Католическата църква в България изразява в становище сериозна "тревога" и не подкрепя предложението за ратифициране 23 януари 2018 г. - Дебат в Аулата на Софийския университет за конвенцията се превръща в трибуна за яростни нападки срещу документа, участват председателят на парламента Цвета Караянчева, омбудсманът Мая Манолова, британският посланик Ема Хопкинс и Мария Хесус Конде, представител на УНИЦЕФ за България. [[img:3131317]] 24 януари 2018 г. - Главното мюфтийство се обявява против ратифицирането на конвенцията 24 януари 2014 г. - Организацията на евреите в България "Шалом" и Централният израилтянски духовен съвет се обявяват "за" ратифициране на Истанбулската конвенция 24 януари 2018 г. - Две комисии на парламента не дават ход на ратифицирането на конвенцията 9 февруари 2018 г. - Десетки лекари - някои от тях са професори и известни специалисти и ръководители на клиники в големи болници - се подписват под писмо против конвенцията, в текста между другото се казва, че "навремето Хитлер бе посочил за главна своя идеология расата, Ленин и Сталин - класата, а сега Съветът на Европа се опитва да наложи избираеми социални параметри на половата идентичност в разрез с традициите и културата на различните европейски общества". 14 февруари 2018 г. - В телевизионно интервю премиерът Бойко Борисов обявява, че ще оттегли конвенцията, защото нямало консенсус: "Щом са уплашени - махаме я, дебатът почва отначало, няма да се занимаваме с нея". |