България показва арогантност и непознаване на Македония, обяви Любчо Георгиевски
България напоследък води "напълно непринципна политика" към Македония и показва "крайна арогантност, наглост, демонстриране на напълно непознаване на вътрешните състояния" на страната въпреки лекотата, с която Скопие променя политиката си към София.
Това написа в коментар за агенция БГНЕС бившият македонски премиер и председател на ВМРО-Народна партия Любчо Георгиевски.
Мнението на Георгиевски, който е български гражданин и обикновено е силно критичен към политиката на Скопие, бе публикувано две седмици след като напрежението между управляващите в България и Македония се повиши след коментари на македонския министър-председател Зоран Заев за македонския характер на Илинденско-Преображенското въстание. Последваха гневна реакция от българския му колега Бойко Борисов, който обвърза думите му с българската позиция за приемането на Македония в ЕС, и критики от президента Румен Радев.
"Трудно ще се стигне до сближаване"
Той припомни реакциите на български политици на името Северна Македония и някои коментари за Македонската православна църква и ("нека бъде разпусната като църква и да се претопи в БПЦ"), които "свидетелстват само колко малко е известно положението в Македония".
Необяснимо за него е и решението за "грубо затворената врата" на кабинета на Борисов при посещението на македонския президент Георге Иванов. "За такава грубост в международната дипломация не съм чувал дълго време" и е не само личен акт, а и "отношение към институцията на президента на съседна държава", продължава Георгиевски.
Освен това бившият посланик на България в Македония Ангел Димитров "със своите основни позиции също така гарантира, че комисията по обща история скоро ще се провали", добавя Георгиевски. Някои от коментарите на Димитров, преди комисията по исторически въпроси да започне работа, бяха разтълкувани като сигнал, че българският екип учени ще опита да се наложи над македонския и не сяда с нагласа за диалог.
"Дори в най-крайните български среди"
"Клането" сред български политици, анализатори и журналисти повдига въпроса дали има "нова забрана за употреба, този път с македонско прилагателно", пише Георгиевски. "Имаме ли някакви нови проблеми, които никога не са съществували, дори в българската историография?... Някой измисля проблеми, които не съществуват дори в най-крайните български среди. Нима тепърва трябва да се обяснява, че всичко, което се е случило на територията на Македония, може и се подразбира да бъде наречено македонско."
По аналогия с тракийските паметници на територията на България, които със сигурност са български, той пита: "Ако Илинденското въстание е водено от организация, която се нарича македонска, ако крайната цел е автономия на Македония, не можем ли да го наречем македонско?" Ако се забрани прилагателното "македонски", продължава той, "какво ще правим с Македоно-одринското опълчение? Какво ще правим с единадесетата македонска дивизия? Какво ще правим с македонската имиграция в Америка, както я нарича и Ванче Михайлов, но и Георги Пирински? Как ще кръстим "македонския научен институт" и неговия вестник "Македонски преглед"? Как ще се справим с "македонските братства", съществували във всеки град в България?"
Коментарът му завършва с призив към българските власти да имат предвид, че в лицето на Заев имат "прагматичен приятел" и не биха могли да си позволят за губят неговата привързаност, защото "може би в момента той е единственият политик, готов да се извини за нещо, което не е направил погрешно".