Общите прокуратури имат прояви на неефективност при разследвания и дела за престъпления, извършени от служители на МВР и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Това се казва в становище на прокуратурата, изготвено от военните обвинители, по предложенията на колегите им от съда за реформа на военното правораздаване, информира news.lex.bg.

Според военните съдебни структури колегите им от общите съдилища и прокуратури не могат да водят разследвания и да гледат делата срещу полицаи, агенти на ДАНС, съдебни охранители и надзиратели, защото двете страни са в постоянен контакт и сътрудничество. И за да се осигури практическата независимост по досъдебните и съдебните производства, те трябва да се поемат от специализирани органи, каквито са военните.

През лятото военните съдилища изготвиха предложения за законодателни изменения, с които да се разшири тяхната компетентност, като им се даде възможност да разглеждат дела за престъпления, извършени от служители от сектор "Сигурност". Сега и военните прокуратури са изразили мненията си, които са обобщени и изпратени на представляващия Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев от главния прокурор Сотир Цацаров. В становището си военните прокурори предлагат промяна в текстове в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Наказателния кодекс.

Предложенията на военните магистрати ще бъдат обсъдени от Пленума на ВСС.

Военните структури предлагат промяна в НПК, според която на тях да станат подсъдни делата за престъпления, извършени от гражданските лица на служба в:

- МВР;

- ДАНС;

- Държавната агенция "Технически операции";

- в главните дирекции на правосъдното министерство - "Изпълнение на наказанията" и "Охрана";

- в бюрото по защита при главния прокурор;

- някои служители в Дър­жавната комисия по сигурността на информацията,

при или по повод изпълнение на службата им.

Сред мотивите на военните обвинители те да поемат делата срещу полицаи, съдебни охранители и надзиратели е, че последните осъществяват постова и патрулна служба, като носят оръжие и униформа. Освен това част от основните дейности на МВР се осъществяват по начин, сходен с правилата, чиито нарушения от военнослужещи са престъпления против караулната, постовата, патрулната, вътрешната и граничната служба и против службата по осигуряване на противовъздушна, противоатомна, противохимическа или санитарна отбрана, както и отбраната на водното пространство.

При действащия закон случаите, в които длъжностни лица от МВР, без специална цел, злоупотребят с власт или служебно положение, превишат властта си или не изпълнят служебни задължения и от това настъпят вредни последици,

остават ненаказани,

посочват военните обвинители.

Отбелязват и: "Практиката през последните години сочи на прояви на неефективност при наблюдаването от прокуратурите с обща компетентност на преписки и дела за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС." Те твърдят: "Работата се забавя и от самоотводите, които системно се депозират от прокурорите и съдиите, работещи в един съдебен район със съответните хора от МВР."

В подкрепа на тезата, че те трябва да поемат престъпленията, извършени от полицаи, военните прокурори цитират доклади на Комитета срещу изтезанията (КСИ) към ООН и на Държавния департамент на САЩ, в които се изразява загриженост за много случаи на полицейско насилие, което понякога е толкова тежко, че може да се приравни с изтезание, като повечето от служителите на МВР, превишили правомощията си, са останали ненаказани. Като допълнителен аргумент се сочи и практиката на съда в Страсбург.

В края на 2016 г. председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов заяви, че според него един военноокръжен и един военноапелативен съд са достатъчни за една България, която не е голяма като територия и брой население. Коментарът му бе свързан с критичен анализ за дейността на военното правосъдие, изготвен от ВКС.