Софийската военноокръжна прокуратурата е имала посочен на 5 септември от Софийския градски съд срок от един месец да реши съдбата на делото за възродителния процес, който изтича следващата седмица. Съдът е посочил срока в отговор на пострадали от насилствената асимилация граждани, които са поискали ускоряване на производството, заведено още през 1991 г., чиято абсолютна давност отдавна е изтекла. За това информира сайтът news.lex.bg.

Един от пострадалите от възродителния процес - Шукри Мехмед, е завел срещу прокуратурата и частичен иск за 5001 лева по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), като част от общата сума от 100 000 лева, която би претендирал за вредите от необосновано проточеното разследване и евентуално наказване на виновните. Той е спечелил делото и в Софийския районен, и в Софийския градски съд, но втората инстанция е преценила, че справедливото бъдещо обезщетение е 30 000 лв.

Съдът заявява, че през последните 15 години разследването е неоправдано забавено и "конкретното наказателно производство се характеризира с неразумна продължителност".

Според районните съдии става дума и за отказ от правосъдие, защото прокуратурата "не е проявила воля да приключи и внесе в съда делото".

Досега прокуратурата два пъти е внасяла обвинителен акт - през 1994 и 1998 г., но и двата пъти делото е връщано за доразследване. В началото обвиняеми са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов - за подбуждане на етническа дискриминация и омраза. След това обвиненията са променени - за военни длъжностни престъпления и обвиняеми остават Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.

Делото се проточи и забрави заради тогавашните указания на върховния съд към държавното обвинение. На разследващите е било указано да издирят и разпитат всички жертви на възродителния процес, които са били въдворени в "Белене" и други затвори, за да се конституират като частни обвинители и граждански ищци - така прокуратурата е интерпретирала указанията на съда. При второто внасяне на делото в съда то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

От май 1998 г. делото вече е във военноокръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи от турски произход или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити въпреки изпратените съдебни поръчки. В решението на СГС е цитирано писмо от 2003 г. на тогавашния зам. главен прокурор Христо Манчев, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите указания на съда за разпит на всички пострадали са пречка за внасяне на обвинителен акт.

В решението на СГС от 5 септември обаче указанията на върховните съдии се интерпретират различно. Съдът казва, че указанията на върховния съд не са били неизпълними, защото прокуратурата е трябвало да издири всички пострадали, а не и да разпита всеки един.