1968 г.: Кинодискусията във физическия факултет (IV)
Доц. д-р Михаил Иванов разказва за дискусионния клуб на студентите физици през 1968 г.. Клубът предизвиква гнева на тоталитарната власт, с него се занимава висшето ръководство на комунистическата партия. Причината за тревогата - годината е 1968 г. Това е времето на Пражката пролет, опита за "социализъм с човешко лице", а студенти от Софийския университет се обявяват против привилегиите на "активни борци" , развиват "опасни" идеи за младежки клубове, правят анкети за разпространението на филми.
Баща ми с ентусиазъм обработи анкетата (нали беше статистик). Тя даде известна представа за профила на участниците. Анкетирани бяха 112 души. От тях седмично са ходели два пъти и повече на кино 62%. Имат информация за световната кинопродукция – "да" 13%, "отчасти" 85%. Не са доволни от подбора на филмите 45% . Смятат, че трябва да се открие репертоарно кино в София 98%. Желаят да посещават кинолектории 97%. Към седмиците на коя кинематография проявявате най-голям интерес: френската – 78%, италианската – 71%, съветската – 52%, английската – 51%, полската – 20%, чехословашката – 20%.
Няколко дни по-късно партийният секретар доц. Тодор Куртев ме намери и с приповдигнат глас ми каза: "Горе са се заинтересували от нашата дискусия и искат повече информация. Дай ми записа." Занесох му го. Успяхме да направим презапис, който остана у Светослав Веселинов и за съжаление повече не го видях.
Тони Андрейков ми каза, че във в-к "Вечерни новини" искат да публикуват блок с няколко мнения за дискусията и ми предложи да напиша своето мнение. След няколко дни му дадох страница и половина на машина.
В началото на април ми се обади да се видим моят приятел Владимир Герджиков, който по това време беше член на Факултетния комитет на Комсомола (с Владо и до сега сме свързани тясно и в науката, и в живота). Бил на съвещание на комсомолския актив в зала "Георги Кирков" на Партийния дом (сега зала "Света София" на Народното събрание).
Срещу политическата линия на партията
Там Венелин Коцев (секретар по идеологията на ЦК на БКП) направил дълго изказване, посветено на събитията в Чехословакия и тяхното влияние у нас. "Виж какво каза за нашата дискусия." Владо е добър стенограф и беше успял да запише дословно казаното. Започна да ми го чете, а аз го записвах на ръка:
"Те търсят трибуна за публична изява и там, където е слабо вниманието на партийните и комсомолските организации, те използват често пъти тези форми, които ние създаваме – за културна, за идеологическа, за политическа работа, като трибуна срещу партията.
Аз искам да споделя пред вас, че неотдавна имаше пренеприятен случай с подобна трибуна сред студентите от Физическия факултет. Използвайки слабото внимание на Партията и на комсомолската организация, във факултета е бил формиран един клуб, който, ако се прочете програмата и устава му, ще се види, че е създаден върху анархистически принципи и с не особено здрава политическа ориентация. На една от дискусиите, не зная първата или втората, се е разисквал въпросът: Отговарят ли внесените филми на интересите на българската публика? И като най-големи капацитет са били поканени няколко души, отдавна известни със своите нестабилни политически позиции, хора от средите на кинематографията. От дискусионната трибуна се утвърждава, че най-хубавите филми са спрените филми в България и че те трябва да се покажат на публиката, а те са спрени именно поради това, че са в политическо отношение порочни произведения. Утвърждава се също така, че на нашата публика се поднасят всякакъв род боклуци, а не се внасят хубавите филми от Запад. Един доцент става и патетично се провиква от трибуната, че той е готов да яде мухлясал хляб, но да гледа хубави филми, но много интересно е какъв е неговият критерий за хубаво.
Също така един друг самозабравил се естет става на трибуната и заявява, че работите в кинематографията се управляват от простаци, но че не само тя се управлява от простаци. Ние знаем чия е тази теза, че работите се управляват от простаци. Тя е много стара и отдавна отречена от практиката. Всячески се опитват тези самозабравили се хора да садят политически настроения, да подстрекават тези триста души в залата.
Трябва да кажем, че за чест на Университета, огромна част от студентите не са дали одобрението си на тези призиви. Но също така с голямо огорчение трябва да констатираме, че нито партийното, нито младежкото ръководство са на мястото си, щом като са допуснали такива прояви. Ние сме за създаването на клубове, на всякакъв род културни организации и форми на идеологическа работа, но ние знаем, че от тези форми може да има полза само тогава, когато те се ръководят от партийните и младежките организации, когато те се използват в интерес на правилно изграждане на комунистическото възпитание на нашата младеж, а не като трибуна на разпасалите се елементи за хули и клевети срещу политическата линия на Партията."
Бях стъписан – значи ние сме създали "трибуна на разпасали се елементи за хули и клевети срещу политическата линия на Партията"!
Подобни неща са били написани и в Бюлетина за вътрешно партийна информация (така наречения "Червен бюлетин") и, когато акад. Асен Дацев се е прибрал за уикенда в родния му Разград, неговите партийни другари разтревожени го питали: "Какъв е този контрареволюционен клуб при вас във Физическия факултет?"
Всъщност, както научих впоследствие, Венелин Коцев ни е заклеймил най-напред в изказване на пленум на ЦК на БКП. Това е пленумът, проведен на 29 март 1968 г. след срещата на ръководствата на няколко комунистически партии от тогавашни социалистически страни в Дрезден, на който пленум е обсъждано положението в Чехословакия. На него висшият функционер представя разгърната картина на "опасността, която крият събитията в Чехословакия и Полша за някои среди на нашата интелигенция", и на активизиралите се "нездрави елементи от дясно и от ляво", които "си подават ръка и в общ хор бълват хули срещу партията, срещу нейната линия и политика". На Венелин Коцев в този момент му трябват примери, които да заклейми като антипартийни, и, следователно, недопустими в бъдеще. Целта му е да се изгради политическа основа за настъпление срещу свободомислието сред българската интелигенция и по този начин да се блокира и най.-малката възможност тя да се повлияе от идеите на Пражката пролет. От друга страна по този начин той демонстрира колко здраво пипа, колко добре си върши работата. И в този контекст първият пример, който дава на пленума, е нашата дискусия. Секретарят на ЦК е откровен и брутално манипулативен:
"Напоследък сред младежта никнат някои клубове със съмнителна политическа репутация. Например в средата на март тази година в Софийския университет е учреден дискусионен клуб на студентите физици. Статутът на този клуб е съшит от анархистични принципи. В него е записано, че всеки има право да вземе думата, колкото пъти пожелае, че всеки може да прекъсва всекиго по време на изказването му и други подобни. Програмата на клуба е политически объркана. В нея между другото се предвижда да се покани пред студентите представител на ЦК на БКП, който да даде обяснение защо има привилегии за кандидат-студентите – деца на активни борци против фашизма.
На 25 март този клуб е провел първата си дискусия на тема добри ли са вносните филми. Участвали са 300 души студенти и професори. Ръководството на клуба е поканило и група кинодейци – политически неиздържани хора. Със своите изказвания и поведение те са направили опит да възбудят духовете. Там се е говорило, че трябва да се пуснат спрените български филми, че кинематографията, и не само тя, се управлява от простаци, че на нашата публика се предлагат боклуци, вместо хубавите филми от Запад. Един доцент на име Атанас Стригачев – член на партията и служител в Министерството на народната просвета, е заявил, че много се съмнява дали работите в Кинематографията ще се оправят, защото у нас по принцип работите бързо не се оправят. Той е заявил, че предпочита да яде мухлясал хляб, но да гледа хубави филми и че не го интересува откъде са филмите, стига те да са хубави. Но неговият критерий за хубаво едва ли има нещо общо с партийния критерий. Невъздържани, арогантни и ругателски изказвания са направили и Васил Цонев, Тодор Андрейков, Александър Александров и други кинодейци. Обсъждането е продължило пет часа без почивка. За всичко това са помогнали както изказванията, така и репликите, въпросите и невъздържаните реакции на присъстващите.
Цялата "дискусия" има характер на политическо подстрекателство.()
След скандала с "дискусионния клуб" на студентите-физици ГК на партията се задоволи да разпусне клуба и да обърне внимание на Осми районен комитет на партията за проявите във Физическия факултет. () Редно е да се запитат другарите от ГК на БКП – София, не е ли свръхснизходително отношението им към подобни прояви. Изглежда, че те не си дават ясна сметка за влиянието, което могат да окажат събитията в Чехословакия върху политически нездравите елементи сред интелигенцията в София.
Ние сме за създаването на клубове, за разгръщане на културната и идеологическа дейност сред младежта. Но те не трябва да възникват стихийно. Инициативата за създаването и ръководството на клубовете трябва не формално, а фактически да принадлежи на партийните и младежки ръководства. Само тогава от тях ще има полза." (ЦДА, ф.1, оп.58, а. е. 4, л.л. 78,79).
Последиците от партийния гняв
Добре е такива текстове да се изучават в училище, като част от историята на нашето комунистическо минало. Обърнете внимание – "инициативата за създаването и ръководството на клубовете трябва не формално, а фактически да принадлежи на партийните и младежки ръководства".
Няма да описвам подробно какво се случи от тук нататък.
Блокът от мнения за дискусията във в-к "Вечерни новини", за който бяхме говорили с Тони Андрейков, разбира се, че не беше публикуван.
Започнаха да ме викат на "разговори" – най-напред с партийния секретар и още един член на партийното бюро, после в Университетския комитет на Комсомола.
Накрая ни наказаха. Секретарят на Факултетния комитет Данчо Ангелов и още няколко члена на Комитета (доколкото си спомням между тях бяха Благой Панчев, Владимир Герджиков и Милчо Цветков) – с порицание. Мене ме наказаха с последно предупреждение за изключване от Комсомола. Преписах си от протокола на заседанието мотивите:
"За извършване на системни и тенденциозни изказвания, чужди на принципите на нашата организация, за неспазване напътствията на РК на БКП и РК на ДКМС, за участие в организирането и провеждането на дискусия с недобро политическо съдържание."
По-късно научих, че указанието е било да бъда изключен. Вече казах какво би означавало това – изхвърляне от системата. Да ме изключат от Комсомола можеше да доведе до изключването ми от Университета. Но някои от старите партийни членове във Физическия факултет (акад. Асен Дацев, доц. Иван Златев и други) са ни защитили и особено мене, като най-застрашен – не пресилвайте нещата, той е добър студент, оставете го да учи спокойно.
Несъгласие с изказването на Венелин Коцев за нашата дискусия е изказал след пленума проф. Стефан Василев – по това време първи секретар на Градския комитет на БКП. Така и не можах да се запозная с него.
Защити ме и още един човек, за който искам специално да спомена. Това е Георги Григоров – тогава секретар на Градския комитет на Комсомола. По-късно продължи да се издига в държавно-партийната йерархия – беше първи секретар на окръжен партиен комитет, министър на строежите. След промените се дръпна настрана, сега живее скромно като пенсионер. С него тогава ни свързаха общи приятели. Срещнахме се в кабинета му в сградата на Градския комитет (над сегашното кино "Одеон"). Отидох там към седем вечерта. Разговорът ни продължи до нощните часове. Уточнявахме си "позициите". От тогава и до сега изпитвам уважение към него, въпреки, че сме толкова различни политически.
След като ликвидира в самото му начало нашия опит да създадем дискусионен клуб, режимът, чувствайки се достатъчно силен, не упражни по отношение на нас крайни репресивни мерки. Такива мерки не бяха необходими – инициативата ни беше спряна. Беше ясно, че тя не е предизвикала обществена реакция и няма да има продължение. Действията, които бяха предприети, свършиха своята работа – беше размахано плашило и демонстрирана сила. От друга страна общността на физиците в голямата си част беше свободомислеща и застана в наша защита. От дистанцията на времето си давам сметка, че между номенклатурата е имало и хора, които в една или друга степен са ни симпатизирали, а някои са преценили, че вместо да ни мачкат е по-добре да се опитат да ни привлекат.
По време на IX-ия световен фестивал на младежта и студентите (26 юли – 6 август) в коридорите на Университета ме срещна Петър Зарчев – същият този секретар на Университетския комитет на Комсомола, който преди конференцията поиска да не се изказвам и който впоследствие най-много настояваше да бъда наказан максимално. Вече се беше издигнал по номенклатурната стълба – бяха го направили секретар на Районния комитет. "Мишо, какво правиш тука?." Отговорих, че се опитвам да вляза на някоя от политическите дискусии, но навсякъде пазят хора, които не пускат и не дават никаква информация. "Ето вземи този пропуск за дискусиите. Трябва да ти кажа, че лично другарят Тодор Живков е информиран за вашата дискусия и мнението за нея е променено."
В края на 1968 г. отмениха наказанията ни.
Епилог
Гласуването срещу привилегиите на децата на "активните борци" от половината от комсомолския актив на Университета през 1967 г. и кинодискусията във Физическия факултет през 1968 г. бяха нещо по-различно от израз на недоволство в тесен кръг. Те излизаха извън рамките на системата и бяха публични колективни прояви на несъгласие с ключови елементи на тоталитарната конструкция – нейния кастов характер и нейната кино-политика, която беше насочена към изолиране на широката публика от главните естетически и идейни течения в света, допускайки, епизодично и откъслечно, известен контакт с тези течения само за една ограничена по-активна част от интелигенцията.
Тези наши усилия не бяха насочени срещу социалистическата система. Те се вписваха в рубриката "как да подобрим социализма" – как да го направим по-демократичен, по-свободен, по-малко тоталитарен, по-интелигентен. По дух имаха нещо общо с мотото на сатиричната дейност на Радой Ралин през тези години: "сатирата ще спаси социализма". Може би някои ще видят в тях и зрънца от идеята на Пражката пролет: "социализъм с човешко лице", макар че не бяха под прякото влияние на събитията в Чехословакия – ние сами бяхме стигнали до това.
Сравнени с бурните студентски вълнения, залели през 1968 г. света, нашите искания за премахване на привилегиите, за създаване на дискусионен клуб и за отварянето на България към света на голямото кино бяха плахи и нерешителни. Те бързо бяха потиснати от тоталитарния режим, не успяха да произведат видими следствия, не предизвикаха макар и слаби вълни на обществената повърхност и си останаха буря в чаша вода.
Агресията на петте държави от Варшавския договор, между които и България, чиито войски нахлуха през август в Чехословакия, потиснаха много от нас студентите. Помежду си изразявахме неодобрение, питахме се какво ще стане по-нататък. Но толкова.
Позивът "Вън марионетката Живков от ЧССР", който са разпространявали нелегално студентите историци Едуард Генов, Александър Димитров и Валентин Радев, остава в българската история единственият значителен протест срещу това международно престъпление.