Едва около 35% от българите проявяват интерес и любопитство към науката. За сравнение, 53% от гражданите на ЕС се интересуват от научните постижения. Българите се отнасят към науката и научните постижения като към високо престижна, благородна и значима за бъдещето на обществото и отделния човек дейност, но в личен план се интересуват относително слабо от тях, показва проучване на агенция "Алфа Рисърч".

Данните са от национално представителното проучване между 8 и 25 юни 2018 г. сред 1200 души и обявено днес на сайта на агенцията.

Сред българите доминира мнението, че науката и научно-приложните дейности трябва да бъдат национален приоритет, защото те са в основата на по-доброто развитие на страната. Противоположната теза – България първо да стане по-богата, и едва тогава да започне да отделя повече средства за наука и научно-приложни дейности, се споделя от почти двойно по-малко хора.

67% от анкетираните (и 87% от висшистите) смятат, че развитието на науката, подобно на другите страни в ЕС, трябва да бъде приоритет и за България.

Въпреки тази категорична позиция конкретно по отношение финансирането на Българската академия на науките (БАН), мненията са силно поляризирани. 53.4% смятат, че БАН получава недостатъчно финансиране от държавата, което пречи на развитието на науката. 43.2% са на обратното мнение - БАН разчита прекалено много на държавата, вместо да се опитва да привлича външно финансиране.

Хората с по-високо образование, с по-широк хоризонт и гледащи по-напред в бъдещето - младите, висшистите, заетите във високотехнологични и основани на знанието сектори, се вълнуват най-силно от науката и са най-големи оптимисти за нейното развитие, сочи изследването.

Като цяло обществени нагласи към науката и нейната роля в обществото са позитивни, но оценките за развитието на науката конкретно в България са по-сдържани. В тази среда на позитивни нагласи към науката по принцип, но по-критично отношение към развитието на науката в България през последните години се формират обществените нагласи към БАН, към нейната мисия, роля в обществото и необходимостта от подкрепа за българската наука.

Общо 83% от анкетираните в отговор на свободен въпрос могат да посочат организация или институт, които свързват с науката в страната. Сред тях БАН въпреки всички проблеми през последните години остава най-силно разпознаваемата чисто научна институция, посочват социолозите. Непосредствено след нея анкетираните поставят университетите.

Общественото възприятие за мисията и ролята на БАН е да бъде както научен, така и експертно-консултативен център. Към момента най-голяма е убедеността на гражданите, че БАН е силна като "научен център" (67.9%). Позициите й като "експертно-консултативен център" са в относително отстъпление (52.6%), а мненията за това, дали трябва да бъде духовен център са силно поляризирани.

Високата ценност и значение, които се придават на развитието на науката, определят и очакванията на гражданите за по-силен ангажимент към нейното развитие от страна на правителството, а към медиите – за нейното отразяване, посочват социолозите. Най-голям интерес сред гражданите предизвикват научните постижения и успехите на младите учени, които е добре да бъдат много по-широко популяризирани.