Въпреки че от години е изтекла абсолютната давност за търсене на отговорност на виновните, прокуратурата не е прекратила, а само е спряла разследването за т.нар. възродителен процес, информира news.lex.bg.

защото по-лесно могат да търсят и обезщетение.

Преди дни на запитване на "Дневник", прокуратурата отказа да дава отговори с аргумента, че делото е секретно.

Адвокат Есен Фикри, която представлява част от пострадалите български мюсюлмани, е казала пред сайта, че наблюдаващият прокурор Едуард Владимиров е спрял делото,

Това е малко вероятно да се случи, защото до момента България е изпратила 4 молби за правна помощ, които не са изпълнени. Не е ясно кога е изпратена последната, но и на нея не е отговорено, заради което и делото е спряно в началото на месеца. Така се оказва, че единствено от турските власти и готовността им за съдействие зависи кога ще бъде сложена точка на това дело.

Постановлението за спирането на производството е първото, което е изпратено на пострадалите в последните 25 години. Досега те не са били уведомявани за хода на делото.

През 2007 г. тогавашният зам. главен прокурор Валери Първанов обясни, че абсолютната давност по делото е изтекла още през декември 2003 г. Според него процесът не може да се прекрати, преди да се разпитат всички пострадали. Ако от разпитите им се открият нови престъпления и се повдигнат нови обвинения, които предвиждат по-тежки наказания, ще се увеличи и давността.

но и двата пъти делото е връщано от съда за доразследване. В началото обвиняеми са Тодор Живков, Димитър Стоянов, Пенчо Кубадински и Георги Атанасов - за подбуждане на етническа дискриминация и омраза. След това обвиненията са променени - за военни длъжностни престъпления, и обвиняеми остават Живков, Стоянов и Атанасов. След смъртта на Живков и Стоянов обвиняем по делото остава единствено бившият министър-председател Георги Атанасов.

Делото се проточи и заради тогавашните указания на върховния съд към държавното обвинение. На разследващите е било указано да издирят и разпитат всички жертви на "възродителния процес", които са били въдворени в "Белене" и други затвори, за да се конституират като частни обвинители и граждански ищци - така прокуратурата е интерпретирала указанията на съда. При второто внасяне на делото в съда то е било върнато отново за неизпълнени предишни указания.

От май 1998 г. делото вече е във Военноокръжната прокуратура в София, която до 2003 г. успява да издири имената и адресите на 446 пострадали българи от турски произход или техни наследници, както и да разпита 312 от тях. Останалите 134 пострадали обаче, повечето от които са в Турция, така и не са открити въпреки изпратените съдебни поръчки. В писмо до съда от 2003 г. тогавашният зам. главен прокурор Христо Манчев посочва, че разследването фактически е завършено, но неизпълнимите съдебни указания за разпит на всички пострадали са пречка за внасяне на обвинителен акт.

В решението на СГС от 5 септември обаче указанията на върховните съдии се интерпретират различно. Според градските съдии указанията на колегите им от върховния съд не са били неизпълними, защото прокуратурата е трябвало да издири всички пострадали, но не и да разпита всеки един.

Междувременно втора съдебна инстанция призна иск срещу прокуратурата на пострадалия от т.нар. възродителен процес - Шукри Мехмед. Софийският градски съд прие, че той трябва да бъде обезщетен по Закона за отговорността на държавата с 30 000 лв. Неговият иск беше за 100 хил. лв. Решението не е окончателно и може да се обжалва пред Върховния касационен съд, но ВКС разгледа граждански дела само по изключение и може изобщо да не приеме да се занимава с казуса.

По случая на Шукри Мехмед първата съдебна инстанция прие в края на 2017 г., че е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Според съдебното решение, за което съобщи в. "Сега", на Мехмед трябва да бъдат платени неимуществени вреди за периода 1991 - 2017 г., защото е претърпял разочарование и страх, че дълги години няма изгледи за приключване на делото и обвиняемите ще останат ненаказани. Освен това той трябва да бъде обезщетен и за излъганите му очаквания за възмездие за погазените права и достойнство, емоционалното напрежение и загуба на доверие в институциите, както и за здравословни проблеми.