Това е много деликатен момент в законодателството, защото аз съм привърженик на финансирането на сериалите. Едновременно обаче, след като приемем ние Закона за медиите като цяло и след това трябва да седнем и сериозно да поработим. Госпожа Нона Йотова каза интересни неща и ще има много проблеми, които ще трябва правилно законодателно да се поставят. Проблемът ще продължи, ако ние казваме само "искаме".

Думата "искаме" винаги трябва да се свързва с думата "какво даваме". Тук правилно се каза за качеството. Досега законът иска от нашата филмова индустрия само два часа записан филм, а никой не казва какво? Нали така, колеги? Има го този малък момент. Златният фонд не може само да се пълни, някой трябва и да продаде един филм. Това касае и телевизионните сериали.

Помните много добре "Под прикритие" на моя приятел Митовски и Димитър Гочев, че имахме продуценти. Аз не разбирам как продуцентът е част от изпълнението на филма. Продуцентът е този, който дава пари, а не който взема пари от държавата. Това е продуцент!

Второ, цяла Южна Америка купи филма, само не разбрахме къде са приходите от него. С парите от бюджета създадохме филма, но като продаваме така яко и всеки мексиканец гледа "Под прикритие", къде са средствата, които постъпват? Как реинвестираме в нови продукции?

Като казвам тези неща, колеги, никого не упреквам. Това са проблемите, които ако в тази комисия искаме да развием нашето и телевизионно кино, и киното изобщо, трябва в едни детайли да огледаме всичко това точно. Да не стане едно сито, с което пълним една златна касичка от ленти.

Трябва да решим и обществените телевизии дали са само търговски дружества, те дали са компилация между търговски дружества и обществени медии или са само обществени медии? Тук има много въпроси, заради които ние трябва да седнем и много сериозно като отговорни хора да анализираме, да подредим цялата тази къщичка, за да може по-нататък това да се развива. Аз ви благодаря.

Господин Биков, заповядайте.

Аз съм съгласен, защото сериалите са факт, те се гледат и според мен се гледат много повече, отколкото филмите, произведени от Националния филмов център, и след като има такъв факт, на него трябва да се обърне внимание.

Разбира се, държавата трябва да постави своите условия и то не само процедурно, не само откъм финанси и пазарни условия, а защо й е на държавата да инвестира в сериали. Първо трябва да отговорим на това и тук говоря от гледна точка на държавата. Само за да стимулира някаква по-масова култура или да постига други цели? Има такива примери в наши съседи.

Например така наречените турски сериали, които играят ролята на мека сила в региона и това е много сериозен политически въпрос и перфектно изпълнена политическа стратегия през сериали. Аз съм абсолютно сигурен, че България има полза от такъв тип своя политическа стратегия, включително и през разпространяване на тези сериали извън страната, но въпросът е какъв образ на страната гоним, защото "Под прикритие", който е един много хубав сериал за гледане, ако беше произведен от частна медия, бих го приветствал, но произведен от обществената телевизия с държавни пари и рекламиращ страната като дестинация за наркотици, проституция и алкохол, ми се струва малко недобра инвестиция от страна на държавата. Иначе филмът е хубав – и актьорски, и режисьорски, и сниман добре, всичко е хубаво, но държавата няма полза от такава инвестиция.

Може да се правят такива сериали с частни пари. Когато се правят с държавни пари, държавата трябва да има цел и аз съм съгласен да участваме, ако щете, и в дискусии, и в дебат за това каква да бъде целта на тази инвестиция и след като имаме цел, би могло да се направи инвестицията и оттам нататък вече да се проследи доколко целта се изпълнява и доколко ефективно тази инвестиция се връща, защото тя ще се връща под други форми – през туризъм, през бизнес среда, през влияние в други държали или изграждане на добър образ и така нататък.

Това са дълги теми, много дълги. Разбира се, всичко това предстои, ако сме отговорни хора, екипно, както правим всички обществени обсъждания, да седнем и с всички професионалисти и да продължим да работим и да го обсъдим, за да си подредим наистина къщата, за да стане като част от света.

И за да разведря обстановката, ще кажа, че ние сме световноизвестни, но до Драгоман. В Ниш вече не искат да говорят. Не знам защо – сърдити. В Къпъкуле – въобще. Да минем малко тези граници, това имам предвид. Това е единственият добър смисъл за българската държава. Мога да дам и примери, защото говорим за кино, всички уважаваме това изкуство.

В България произвеждаме филм и забогатяваме, докато го правим, а не след като го направим (весело оживление).

Извинявайте, аз съм прекалено откровен. Не го казвам, за да уязвя някой. Днес приемаме един законопроект. Аз съм човекът, който е попречил на два пъти на "Ню имидж", за да вкарат онзи закон, с който щяхме да хвърлим българското кино в кошчето. Аз благодаря и на Дянков, че ме подкрепи навремето. Казвам го много отговорно.

За мен българското кино трябва да го има и трябва да се развива, но трябва да се развива правилно!...

Много благодаря за този хубав разговор.

Колеги, предлагам да гласуваме законопроекта за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия, 802-01-38, внесен от Министерския съвет на 10.10.2018 г. Гласували: за – 12, против и въздържали се – няма. Законопроектът е приет на първо гласуване.

По последната точка нямаме съобщения.

Благодаря на колегите и на гостите за участието в днешното заседание на комисията. Закривам заседанието.