Цецка Цачева: Няма да има тайни арести, адвокат се уведомява в момента на задържането
С приетите на първо четене промени в Наказателния кодекс не се въвеждат тайни или скрити арести. Това коментира правосъдния министър Цецка Цачева пред БНТ. В преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се правят изменения в Наказателно-процесуалния кодекс, които засягат арестите, уведомяването на близки на задържания и връзката му с адвокат.
Министърът обясни, че промяната цели да транспонира евродиректива, която е от 2013 г.. По тази причина България е в "тотална забава", срещу страната има наказателно производство заради забавянето. Директивата визира достъпа до адвокат и възможността за уведомяване на трети лица по желание на задържания.
Цачева подчерта, че според Конституцията всеки от момента на задържане - без значение дали е полицейски арест от 24 часа или прокурорско задържане до 72 часа - има право на адвокат. Затова не може да става дума за таен арест.
Допълни, че при промяната, която е възбудила интерес, "става дума за следното: от момента на задържането лицето имаше право да информира членове на семейството, работодателя, а тези, които са с двойно гражданство, и консулска служба по техен избор. Това, което се прави сега, е, че се разширява кръгът на лица, които могат да бъдат уведомявани по желание на арестувания", обясни тя. Според предлаганите промени може да бъде информиран всеки човек, посочен от задържания, без значение дали е от семейството му или е работодателят му.
"През цялото това време той е в досег и в контакт с адвоката си", обясни Цачева. Промяната засяга само два конкретни случая, когато при неотложна необходимост - когато става дума за застрашаване живота или свободата на дадено лице или пък има опасност от провал в разследването, прокуратурата може да откаже в срок до 48 часа да бъде информирано конкретно лице. Това обаче
не е пречка арестантът да посочи друг човек, който да бъде уведомен.
Министърът обясни още, че директивата е реакция на тероризма и терористичните атаки във Франция, Белгия и други държави, както и за неутрализиране на терористични групи.
При арест на непълнолетни, където до 24 часа може да се отложи уведомяването на конкретно лице, Цачева подчерта, че задължително се уведомява агенцията за закрила на детето. "Няма никакви тайни арести", повтори министърът няколко пъти. Обясни, че отлагането на уведомлението става с прокурорско постановление и подлежи на съдебен контрол, като съдът се произнася веднага.
"Между първо и второ четене депутатите могат да прецизират текстовете, ако някъде не се разбират, но да се говори за тайни, скрити арести, при положение че адвокатът винаги е до теб", коментира тя и каза, че министерството е получило критики от другата страна дори с въпроса как се гарантира, че информацията за задържането на някого няма да стигне до конкретен човек, като тя може да бъде предадена през адвоката.
В края на октомври извънпарламентарната опозиционна формация "Демократична България" призова депутатите да не подкрепят тези изменения. Според формацията промяната се асоциира с репресивните практики на тоталитарния режим. Тя подчертава, че евродирективата, заради която са измененията, не е задължителна за България.
За тайните арести и бурята в чаша вода четете в материала на "Капитал". Вестникът обяснява, че практиката в България при акции на МВР и прокуратурата е хората да бъдат задържани по закона за МВР за 24 часа и в рамките на това задържане да бъдат привлечени като обвиняеми и задържани за 72 часа, а след това изправени пред съда. Промените не засягат полицейското задържане, т.е. още в първоначалното си задържане арестуваният има право на достъп до адвокат и да уведоми, когото и да е било. Чак впоследствие, когато той бъде привлечен като обвиняем, може да бъде лишен от правото да уведомите конкретен човек. Прокурорът не може да забрани уведомяването на всички, а само тези, които могат да създадат опасностите, допускащи подобно ограничаване - други заподозрени, съучастници и т.н. Затова и прокурорът трябва да мотивира забраната.