Колко имена на конституционни съдии може да назовете? Едно, три, всички, николко от общо 12. Тяхната работа е важна, защото преценяват дали закони и други актове съответстват на конституцията, или й противоречат. Те влизат в новините, ако има решение по голям казус или волята им предизвиква скандал с преценката или има проблеми около някого от членовете. Някои са по-разпознаваеми заради предишните си публични постове - Филип Димитров (бивш премиер), Борис Велчев (бивш главен прокурор), Константин Пенчев (бивш омбудсман).
Тази седмица нови четирима членове ще положат клетва (13 ноември) и ще облекат тогите на, както ги наричат, "върховни пазители на основния закон". Равносметката от приключилите избори за попълване на състава на Конституционния съд (КС) от трите квоти - парламент, президент и съдебна власт, е трима върховни съдии и човек от научната общност. Двете върховни съдилища избраха свои зам.-председатели - Павлина Панова и Надежда Джелепова, а депутатите се спряха на доскорошния зам.-шеф на Върховния касационен съд Красимир Влахов. Изборът на президента е професорът по европейско право Атанас Семов.
Кои са новите съдии:
Атанас Семов - юристът, който не се притеснява да критикува конституцията
Красимир Юскеселиев
Проф. Атанас Семов
Той е 48-годишен, а от 2012 г. е доктор на юридическите науки и професор, дисертацията му е на тема "Съдът на ЕС". От 2007 г. Семов е доктор по европейско право с дисертация на тема "Ефект и примат в правото на Европейския съюз". Преподавател по европейско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Международната магистърска програма по право на ЕС. Автор е на 7 книги по право на ЕС и десетки научни статии, гостува като лектор в европейски университети, най-често във Франция.
През 2015 г. бе проведено и прекратено разследване по сигнал на докторант за нарушения в Международната магистърска програма, която той ръководи.
Атанас Семов въпреки впечатляващата научна биография щеше днес да бъде известен само на студентите си, ако през 2011 г. не беше се забъркал в политиката, приемайки да се кандидатира за президент от партията "Ред, законност и справедливост" на вече прочулия се по онова време с атаки срещу ГЕРБ Яне Янев. Семов се появи на големи плакати със слогана на кампанията "Ще уволня Бойко Борисов". По-късно вместо "уволнение на Борисов" Яне Янев стана негов съветник по борбата с корупцията. А Атанас Семов изостави партийната политика, прибра се в научното поприще и през март 2017 г. влезе в правния съвет на президента Румен Радев. Популярността обаче, която придоби от плакатите, днес му приписват като тежък минус и наблюдатели, които също се борят за "уволнението на Бойко Борисов".
Сянка върху професионалната биография на Семов сложи отхвърлянето през 2015 г. на кандидатурата му за генерален адвокат в Съда на Европейския съюз. Той беше номиниран от българското правителство, но не получи одобрението на специалния комитет, който дава отрицателно становище. То бе мотивирано с липсата на достатъчен професионален опит на високо ниво.
Семов може да бъде определен като юрист с неприсъщо остри за учен оценки на политическата система. Той се отличава от традиционния образ на учения по това, че не се стеснява да изразява позиции и не смята, че това ще навреди на академичния му имидж. Пледира за свикване на Велико народно събрание и радикална промяна на конституцията. Ето какво казва той през юни 2014 г. пред БНТ по повод обявената оставка на правителството на Пламен Орешарски: "Този парламент сложи край на илюзиите за парламентарната демокрация в България. Вариантите са два: или ще станем президентска република, или ислямска." И допълва: "Реформата в съдебната власт не може да се извърши, ако не се промени първо политическата власт и именно оттам трябва да се започне. Главният прокурор на страната трябва да се назначава от президента."
Пак 2014, по същия повод заявява: "Отлагането на свикването на Велико народно събрание ни доведе до тази политическа криза. Сегашният модел ни доведе до това, че политическият живот стана корпоративен и търговски. Точно заради тези връзки се случи и катастрофата с КТБ."
Семов смята, че конституцията, каквато я имаме, не съответства на нашите условия, а поражда безотговорност: "Конституцията е като обувката - малка красива обувка на голям крак не става. Тази конституция не е за нашия манталитет, защото имаме колективна безотговорност."
След такива оценки мнозина се питат как проф. Семов ще пази основния закон от посегателства, като не я харесва. Други обаче отвръщат: конституцията я пази постът в КС и чувството за дълг, а не личното мнение за нея, което не всеки юрист има доблестта и куража да изрази. Като какъв ще се прояви Семов, ставайки част от Конституционния съд, ще се разбере в следващите 9 години.
Павлина Панова често се обявяваше против спорни законодателни предложения
Надежда Чипева
Павлина Панова
Магистратите от Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС) избраха на 26 октомври двама конституционни съдии. При избора беше спазено негласното споразумение и в Конституционния съд беше пратен по един съдия от двата съдебни органа. Повече гласове получи зам.-председателят на ВКС Павлина Панова.
Тя е завършила право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работи първо като прокурор, а след това като съдия в софийските районен, градски и апелативен съд. От март 2013 г. е зам.-председател на ВКС. Специализирала е в "Ассер институт" в Хага. Преминала е специализации в Германия, Люксембург, Дания, Полша и Франция. През 2004 г. става доктор по право в СУ "Св. Климент Охридски". От 2007 г. е магистър по право на Европейския съюз и член-национален представител на България в "Евроджъст". От началото на 2009 г. е съдия ad hoc в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. През годините е преподавала в СУ "Св. Климент Охридски" и Националния институт на правосъдието.
Тя беше конкурент на настоящия шеф на ВКС Лозан Панов за председателския пост през 2015 г. И беше обвинена от Светла Петкова, член на предишния състав на Висшия съдебен съвет, че е пазител на статуквото във Върховния съд. Панова получи подкрепа на свои колеги от ВКС, както и такива от софийските апелативен, градски и районен съд. Кандидатурата ѝ бе подкрепена и от най-голямата съсловна организация - Съюза на съдиите. Тя обаче не бе избрана от ВСС, като получи 6 гласа, а Панов - 17.
Тогавашният омбудсман - Константин Пенчев, коментира проведената процедура по избор с това, че няма никакви съмнения в прозрачността на избора на Панов. "Тези, които застанаха зад Панова, не са съдиите на България и общественото мнение в България. В съдебната система има много вътрешни зависимости. Това не са гнили ябълки, а тумори", подчерта Пенчев. По думите му Съюзът на съдиите се е превърнал в кадрови център на ВСС и Павлина Панова е била тяхна кандидатура. Сега двамата ще бъдат колеги в Конституционния съд.
Панова беше част от 3-членен състав на ВКС, който окончателно оправда бившия министър на отбраната Николай Ненчев по делото за армейските униформи. Като зам.-председател на ВКС тя често участваше в заседания на парламентарната комисия по правни въпроси при приемане на законови промени. Често опонираше на председателя на комисия Данаил Кирилов (ГЕРБ), както и на някои законодателни предложения.
Панова се обяви против промените в Закона за съдебната власт, които предвидиха да се дават повече пари на спецправосъдието. По думите на Панова това ги превръща в специални структури, т.е. извънредни, което е забранено в конституцията. Тя беше против и преместването на делата за корупцията по високите етажи на властта в спецструктурите. Аргументите ѝ бяха, че Специализираният наказателен съд е наскоро създаден, а работещите в него съдии идват от най-ниска инстанция и отпрокуратурата, като тепърва започват да разглеждат дела срещу организираната престъпност.
Интересно бе и особеното мнение на Панова в решение на Европейския съд по правата на човека от 2012 г., което осъди България заради заповед на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Според Панова по делото липсва едно от приетите от съда нарушения, извършени от българската държава.
Надежда Джелепова участва в съдебни състави по интересни дела
Георги Кожухаров
Надежда Джелепова
Другият избран конституционен съдия стана зам.-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Надежда Джелепова. Тя е с над 35 години юридически стаж. Завършила е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Работила е в Районния съд в Елин Пелин, който оглавява. Следват две години, в които е арбитър в Градски държавен арбитраж. Назначена е за съдия в Софийския окръжен съд на 2 декември 1991 г., като през 1995 г. е избрана за заместник-председател. Във Върховния административен съд е съдия от 23 октомври 2000 година. През март 2018 е избрана за заместник-председател на съда и ръководител на Втора колегия, където се разглеждат казуси по устройство на територията, Закона за митниците, както и дела, свързани с решения на Висшия съдебен съвет.
Кандидатурата ѝ беше предложена от председателя на ВАС Георги Чолаков и беше подкрепена с мнозинство от Пленума на съдиите на ВАС. Подкрепа изрази и неправителствената организация "Юристи срещу корупцията". През годините е била лектор в професионални обучения, организирани от Националния институт на правосъдието.
Джелепова беше част от съдебния състав, който отказа на наследниците на Камен Ситнилски да встъпят в делото срещу неговото уволнение след смъртта му. (Ситнилски беше освободен като член на ВСС от предишния състав през 2014 година, като това се случи без необходимите по конституция гласове.) Джелепова е част от състава, който остави в сила повторното наказание на съдия Мирослава Тодорова - бивш председател на най-голямата магистратска организация - Съюза на съдиите, "намаляване на заплатата", след отмяната на нейното уволнение от съда.
Красимир Влахов е определян от колегите си като изключителен професионалист
Надежда Чипева
Красимир Влахов е 46-годишен, от поколението магистрати, които навлизат в съда във времето на т.нар. демократичен преход. Завършил е право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", има вече 22 години стаж и като съдия е доказал своята отлична подготвеност и компетентност в гражданското право и процес, казват колегите му. Преподавал е и е автор на десетки статии и помагала по гражданско и вещно право. Заемал е ръководни длъжности като заместник-председател и председател на Софийския районен съд, а през 2012 г., докато бе съдия в Софийски градски съд, бе предложен от председателя на ВКС Лазар Груев за заместник-председател на върховната инстанция и ръководител на Гражданската колегия и Висшият съдебен съвет гласува предложението.
Именно с този избор бе свързан първият публичен шум около името на съдията заради прякото изкачване във ВКС. Но изборът му бе защитен от самия председател на ВКС проф. Груев с доказаните професионални качества на Влахов. Повече за него четете тук.
Кои дела ще поемат новите конституционни съдии
От т.нар. стари дела, които вече са били обсъдени от КС, за решаване в новия му състав ще остане само делото за чл. 230 от Закона за съдебната власт. Според която норма временно се отстраняват от длъжност магистрати, които са обвинени в престъпление, без значение какво е то. Вече е ясно и кои ще са първите дела, които ще получат новите попълнения в КС. По правило те се разпределят по старшинството на съдиите, информира news.lex.bg.
Надежда Джелепова би трябвало да поеме делото срещу промените в Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), чиито вносители са депутатите от ДПС Делян Пеевски, Йордан Цонев и Хамид Хамид и с които със задна дата бяха обявени за недействителни прехващанията след поставянето на КТБ под специален надзор. В момента делото е на доклад на проф. Цанка Цанкова, чийто мандат приключва на 12 ноември.
Зам.-председателят на ВКС Павлина Панова ще получи делото за промените в Административнопроцесуалния кодекс. Няколко от последните изменения в АПК бяха атакувани в КС от президента Румен Радев, депутати от БСП и омбудсмана Мая Манолова. При образуването на делото за докладчик по него беше определена Стефка Стоева, но нейният мандат изтича на 12 ноември.
Другите двама нови в КС - проф. Атанас Семов и върховният съдия Красимир Влахов, ще получат на доклад следващите дела, които бъдат образувани в съда.
