Престъпленията, при които е допустимо ограничаване до 48 часа на правото на задържания под стража да уведоми близък, да бъдат изрично изброени в Наказателно.процесуалния кодекс /НПК/.

За това настоява Софийската адвокатска колегия в свое становище по измененията, съобщава сайтът news.lex.bg.

Измененията вече са приети на първо четене с проекта за промени на Наказателния кодекс /НК/. Вносителите мотивират въвеждането на ограничението с Директива на ЕС от 2013 г. (2013/48-ЕС),

С тази директива не се въведат тайни арести, а се посочват само две хипотези, при които може да бъде ограничено правото на задържания да уведоми близък за ареста. От директивата се разбира, че двете хипотези се отнасят за случаите на тероризъм и организирана престъпност, посочват адвокатите в становището си.

Според Софийската адвокатска колегия /САК/ приетите промени само дават право на прокурора в 72-часовия срок на предварителното задържане на обвиненото лице за довеждането му пред съд, за 48 часа да не уведомява конкретно посочен от него човек.

Това не е "таен арест", тъй като задържаният има право на адвокатска защита от момента на задържането и е предвидено присъствие на адвокат при провеждането на всички процесуални действия. А и въведените промени предвиждат това да става с нарочно постановление на прокурора, обясняват от адвокатската колегия.

Адвокатите обаче напомнят, че когато се правят законови промени, с които се ограничават, макар и временно правата на гражданите, това трябва да се извършва с прецизни формулировки, които да изключват всякакви възможности за разширително прилагане. Едновременно с това е необходимо да се съхрани в пълен обем правото на гражданите да бъдат защитавани от предпочетен от тях адвокат при запазване на конфиденциалността на доверителните отношения помежду им=