Софийската районна прокуратура (СРП) настоява обвиненият за графит срещу Льо Пен върху паметника на съветската армия да стои в ареста. Държавното обвинение ще протестира наложената от Софийския районен съд (СРС) най-лека мярка за неотклонение спрямо 22-годишния студент по биология - подписка.

Той е привлечен към наказателна отговорност по по-тежката хипотеза за хулиганство, която предвижда до 5 години затвор. По този текст от Наказателния кодекс се преследват случаите на хулиганство, съпроводено със съпротива срещу полицията или когато хулиганството по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост.

Когато СРС разглеждаше мярката за неотклонение на обвинения студент, стана известно, че по време на ареста си той е предал доброволно на полицията спрея си, т.е. не е оказал съпротива. Самият надпис пък не е обиден към някого, за да се приеме за циничен или дързък.

Refugees welcome Le Pen go home ("Бежанци, добре дошли, Льо Пен, отивай си!") бе изписано на паметника на 15 ноември късно вечерта. В петък лидерът на френската крайна десница "Национален сбор" Марин льо Пен се срещна в София с председателя на "Воля" Веселин Марешки.

Съобщение, че паметникът отново е бил надраскан и че по случая има задържан, се появи на фейсбук страницата на Столичната полиция и в "Туитър" профила на руското посолство. Преди време вътрешният министър Младен Маринов даде уверение, че всекидневно автомобилен патрул на полицията, а при необходимост и пешеходни полицаи охраняват паметника.

Практиката по дела досега показва, че обвиненията на прокуратурата по този текст от Наказателния кодекс - по-тежката хипотеза за хулиганство, обикновено падат в съда. Причината е, че много трудно се доказва състава на хулиганство, особено квалифицирания му състав.

По това дело бившият председател на Съюза на съдиите в България Мирослава Тодорова оневини двамата на първа инстанция позовавайки се на практиката на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). След това прокуратурата протестира оправдателните им присъди. Накрая се отказа да поддържа обвиненията им, но въпреки това Софийският градски съд осъди двамата на по 1 500 лева глоба.

Тези въпроси без съмнение са ценни за политическия и обществения дебат, тъй като фокусират общественото внимание в продължителен период от време, но тъкмо заради това задължително следва да бъдат поставяни и обсъждани без участието на органите на наказателния процес", написа тогава в мотивите си съдия Тодорова.

Тя позова решението си на няколко дела, разгледани от ЕСПЧ, подчертвайки, че политическото мнение, доколко представлява участие в политическия дебат, само по себе си не може да представлява грубо неуважение, а представлява опит за привличане на общественото внимание, т.е. мотивът е тъкмо обратният - утвърждаване на определена идея, привличането на одобрението на обществото или на части от него на своя страна със стремеж към разширяване на политическото влияние.

В мотивите си по делото срещу Генов и Сърбинска съдия Тодорова посочи и кога наказателната репресия е оправдана в подобни случаи: "Когато деянието има политическо съдържание, не е допустимо то да бъде въвеждано под фактическия състав на хулиганството, защото, предвид обекта на правна защита с това престъпление - обществения ред и спокойствие, това би го превърнало в идеологическо престъпление, а наказателната репресия – в политически инструментариум.

Това е несъвместимо с целите и задачите на наказателния процес. Ако деянието обаче доведе до вредоносен резултат, който накърнява обществените отношения, свързани с индивидуални права, защитени чрез криминализация на определени деяния, при които е допустим евентуалният умисъл (наред с пряката политическа цел деецът допуска настъпването и на вредите) и степента на обществена опасност на посегателството е достатъчно сериозна, за да бъде то квалифицирано като престъпление, тогава би възникнала наказателна отговорност на основание на конкретното престъпление, насочено срещу собствеността или телесната неприкосновеност."

Практиката на българските съдебни органи по наказване на подобни деяния е противоречива – има извършители, които са наказани по наказателен ред; такива, на които е определено административно наказание в хода на наказателното производство; такива, на които са наложени наказания по Указа за борба с дребното хулиганство или по силата на други административно наказателни закони; както и такива, които са оправдани, отбелязва Българският Хелзинкски комитет. В становището на правозащитната организация се обръща внимание на прилагания двоен стандарт при идентични случаи, а именно наличието на многобройни надписи с расистко и фашистко съдържание навсякъде в София, чиито автори не са установени и наказани.

С тези си бездействия, със стремежа си да накаже политическа реч, критикуваща лидер на националистическата политическа идеология, каквато е г-жа Льо Пен, както и с множеството случаи, в които не преследва ефективно престъпления от омраза с расистки и ксенофобски подбуди, българската прокуратура демонстрира уклон в това да не наказва идеологиите на расизма, ксенофобията и крайния национализъм и да наказва техните опоненти, се посочва в становището.