Българският медиен пазар е малък, но затова пък непрозрачен, и е тъжно, че България е поела ангажимент да спазва ценностите на Европейския съюз, а слезе толкова ниско в класации по независимост на медиите.

С тези думи откри представянето в София на ново проучване за свободата на българските медии Хендрик Зитих, ръководител на Медийната програма за Югоизточна Европа на фондация "Конрад Аденауер". То е проведено от "Алфа рисърч" по поръка на фондацията, като събирането, обработването и анализирането на данните е дело на българската социологическа агенция. Фондацията, близка с управляващата в Германия консервативна партия Християндемократически съюз, е участвала в съставянето на въпросника.

Резултатите, потвърждаващи заключения от същото проучване, проведено преди година, "са плашещи", казва Зидих за официалното съобщение за събитието.

Почти две трети (63%) от анкетираните в национално представителното проучване са заявили, че българските медии са зависими. Данните за "напълно зависими" (16%) или "по-скоро зависими" (47%) показват промяна в това, че се увеличава (от 42% през 2017 г.) делът на правещите малко по-умерена оценка и намалява (от 25% през миналата година) този на убедените в пълната зависимост.

Едва 10% съставлява групата, приемаща пълна (1%) медийна независимост, или че журналистите отразяват събитията по-скоро достоверно (9%). Расте (от 24% на 28%) групата на отговорилите, че медиите в България са "нито зависими, нито независими".

Профилът на участниците показва, че съмняващите се в независимостта на медиите обикновено са по-образовани (с висше образование) и по-млади (31-40-годишни) жители на градовете. Едно от възможните обяснения според Нели Динева от "Алфа рисърч", представила проучването, е, че градските млади жители са по-информирани, следят по-отблизо новините и често познават политическите и социалните процеси отвътре, поради което са и по-критични към качеството на медиите. В София например всеки пети (20%) е убеден в пълната зависимост на медиите, докато в малките градове тази група е едва 6%.

На този фон е любопитно заключението от национално представителното проучване, проведено през септември, че има значително по-високо доверие към професионализма на българските журналисти. Запитани "До каква степен имате доверие на журналистите в България", 55% отговарят със "средно доверие", 8% им имат "високо доверие", а 1% дори "много високо доверие".

Общо една почти трета не се доверяват на репортерите - 17% имат "ниско доверие", а 12% им нямат никакво доверие. Доц. Орлин Спасов от Факултета по журналистика и масови комуникации към Софийския университет коментира, че е любопитно да се проучи дали разминаването между недоверие към медиите и относителното доверие към журналистите не регистрира явление, в което самите журналисти стават жертва на медиите.

Тук отново хората на възраст 31-40 години водят в отговора "ниско доверие", а още по-младите 18-30-годишни - в групата на пълно недоверие, като най-висок (19%) е делът с най-отрицателен отговор в селата. Коментарът на Динева за тези данни бе, че, изглежда, се очертава тенденция необразовани и млади българи да не се интересуват от политически и социални новини и поради това да оформят група, особено податлива на информационни манипулации.

Телевизията остава, макар и с понижаване от близо 10 пункта спрямо 2017 г., най-използваният източник за информация. Анкетираните са можели да посочат няколко отговора на въпроса откъде научават за политическите теми и резултатът е, че 83% посочват телевизионните канали, следвани от новинарските интернет сайтове (28%) и по 19-21% оформя групата от три източника - социалните мрежи като "Фейсбук" и "Туитър", вестници и списания и радио. Доверието към тях е в същия ред, но с различни показатели - 60% към телевизията, 12% към сайтовете и 6-9% за социални мрежи, преса и радиостанции.

От друга страна, много голям дял от анкетираните са посочвали печатните медии (37%), социалните мрежи (35%) и дори телевизията - 20%, като най-големи разпространители на фалшиви твърдения (при възможност за няколко отговора).

Българите почти нямат представа какво представлява саморегулацията в медиите - 72% не са чували нищо за това, а 21% "донякъде" знаят. Едва един от всеки 20 анкетирани (5%) е отговорил с "да".

Не очаквайте политическа инициатива за подобряване на медийната среда, коментира доц. Орлин Спасов. Той с доза сарказъм посочи, че като гледа последните твърдения на управляващи и лично на премиера Бойко Борисов, че в страната има пълна свобода на медиите, няма да се изненада политиците да се окажат въпросният 1% от анкетираните, за които медиите са "напълно независими". Факт е, че има липса и дори отказ от политическо действие от страна на партиите, а и те нямат интерес при толкова "медии", готови да обслужват, добави той.

Както Спасов, така и Нели Динева от "Алфа рисърч" обясниха високото доверие към телевизиите с масовото им присъствие във всекидневието на българина. На пресата - без уточнение дали става дума за сериозни или булевардни издания - имат доверие едва един от всеки 13, независимо че на местата за продажба често има десетки и десетки заглавия.