Въпросът за собствеността на царските имоти не е предрешен от досегашните произнасяния на Върховния касационен съд.

Това се разбира от огромното по обем определение на ВКС, с което е допуснато за разглеждане от върховната инстанция делото за Царска Бистрица, по което Софийският апелативен съд потвърди през юли 2017 решението на първата инстанция, че принадлежи на държавата.

От 40-те страници определение на съдиите Маргарита Соколова, Гълъбина Генчева и Светлана Калинова се разбира, че

на имота, който се смяташе за безспорен още от решението по първия казус - за чифлика Кричим, стигнал до върховната инстанция през 2012 г., за който ВКС постанови, че е на държавата. Следващите спорове - за хижата Саръгьол в Рила и за къщата в Ситняково на Боровец /бивш творчески дом на Съюза на българските писатели, изоставен без стопанисване/, бяха решавани окончателно въз основа на решението от 2012 г., като бяха разглеждани само въпросите дали цар Борис III е можел да придобива по давност имоти и дължимите обезщетения.

Междувременно Симеон Сакскобургготски подаде жалби в Страсбург и през декември м.г. държавата в лицето на регионалния министър Николай Нанков подаде в Апелативния съд и в СГС молби за спиране на делата именно за Царска Бистрица и за Врана, които са били домове на царската фамилия, и да сключи споразумение с намерение да бъде внесен в парламента закон за царските имоти. Но заради общественото мнение и острата съпротива на коалиционния партньор Обединени патриоти премиерът Бойко Борисов не посмя да предприеме стъпката за споразумение и Нанков оттегли молбите.

За да бъде насрочено във ВКС допуснатото дело за Царска Бистрица, Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза трябва да платят държавните такси - по 6448.75 лв. вceĸи oт тяx, а държавата - 15875.144 лв., се посочва в определението на ВКС