В Държавна агенция "Архиви" на ул. "Московска" 5 е открита богата изложба с фотоси и документи по повод вековната годишнина от края на Първата световна война, която ще продължи до 17 декември.
С богата документална изложба от снимки, писма и официални документи Държавна агенция "Архиви" отбелязва 100 години от края на Първата световна война, в която България влиза на 13 октомври 1915 г. на страната на Централните сили (Германия и Австро-Унгария) след цяла година запазване на неутралитет. Изложбата обхваща целия период на българското участие във войната с много сюжети, паралелни на военните действия, като акцентът е съдбата на обикновените войници, грижите за ранените, обозът с продоволствията, трепетното чакане на писмата от дома, обяснява идеята кураторът на изложбата Димитър Попов, експерт в дирекция "Публичност на архивите" в агенцията. Фокусът - допълва Димитър Попов, не е към тесните специалисти, а както към човека, който знае много, така и към онзи, който нищо не знае за Първата световна война. Затова са показани освен цар Фердинанд и командващите трите армии начело с главнокомандващия действащата армия по време на войната ген. Никола Жеков, много повече са снимките, от които виждаме живота в окопите на редниците и подпоручиците - ротните им командири. На снимката: ген. Иван Колев (шеф на кавалерията), ген. Владимир Вазов, командващ фронта при Дойран, полковник Борис Дрангов. 
Изложбата включва документални материали освен от Държавния централен архив и от 24 регионални архива в страната, както и от Държавния военноисторически архив във Велико Търново. От германския Бундес архив е получен епизод от германски ням филм, документирал тържествения марш на български и съюзнически военни части от Централните сили в Добрич през 1916. Епизодът е част от германски филм, сниман тогава, под заглавие "Победната кампания на ген. Макензен в Добруджа". На снимката: Пруският крал е придружаван от цар Фердинанд. 
Първата световна война бележи апогея на артилерията, пушките, огнехвъргачките, а танковете все още са на хоризонта. Но в Първата световна война се ражда бойната авиация, включително българската. Българските пилоти се обучават в Германия и Италия, но вече и у нас. 
Българският фронт - Южният и Северният - през Първата световна война е под командването на германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен, който неколкократно посещава фронтовете. На снимката вдясно - посещение в София прави и германският кайзер Вилхелм, в гръб е цар Фердинанд. Снимката долу показва съвместни бойни действия на български, австрийски и турски войници. (През Първата световна война Турция е съюзник в Централните сили.) 
Военният дневник на ген. Владимир Вазов. Изключителен документален разказ, изпълнен и с горчива оценка на последвалите трагичните събития през 1918 г., след като той удържа победата през септември същата година при Дойран, където войските на Антантата понасят опустошително поражение, но фронтът при Добро поле е пробит. "Победа и... погром. Величие и... падение", написва в дневника си ген. Вазов. 
През Първата световна война са използвани новите германски самолети LVG. Силите на Антантата започват разузнавателни мисии и бомбардировки над българските наземни части на Южния (Македонския) фронт. 
Комуникацията на фронта лежи на компетентността и отговорността на телеграфистите. 
Една от малкото снимки в изложбата, която показва реални бойни действия. 
Тайната спогодба, подписана от министър-председателя д-р Васил Радославов и съветника на пруския крал и извънреден и пълномощен министър (посланик) в България Г. Михаелис, с която България се присъединява към Централните сили. А фактическото включване във войната става на 13 октомври 1915 г. с манифеста на царя, с който Царство България обявява война на Кралство Сърбия. 
Снимката е запечатала един от най-големите български поети, доброволеца подпоручик и ротен командир Димчо Дебелянов (първият вляво, прав). Поетът загива в бой, повеждайки в атака ротата си на 2 октомври 1916 край Демир Хисар. 
Зимата в македонските планини е с дълбоки снегове и бури, които са навявали окопи и заслони. 
В продължителната позиционна война на фронта са създадени работилници за ремонт на техника, обушарници, дърводелски цехове. Войниците се научават на умения, за които не са подозирали. 
Много посетители привличат снимките от всекидневието на войниците. Организират се забавления и театрални представления. Десетките пощенски картички до семействата разказват за театър, който си организирали, и дори изиграли операта "Аида" под името "Аида на фронта" и "Бай Ганю на предната линия". А съобщенията, че професионална театрална група ще дойде на фронта да изнесе истинско представление - е било събитие, чакано с нетърпение и дълго обсъждано след това. 
Офицерите четат вестници, войниците играят карти и най-вече табла. Но са четяли и книги, тези, които са можели да четат. Мемоаристите пишат също, че подпоручиците в безкрайните дни на окопната война са научили на четене и писане неграмотни войници и тези от тях, които са оцелели, са се върнали по родните си домове грамотни. 
Войнишките пижами - наполеонки. Това е все още в годините, когато продоволствието е било на ниво, войската все още мотивирана... На изложбата е показан оригиналът на писмо, написано лично и на ръка от командващия действащата армия ген. Никола Жеков до офицерите на фронтовете, озаглавено "Заповед" - писмото съветва офицерите да повдигат духа на войниците. Това е през 1918, когато войната тръгва към трагичен изход. В писмото генералът с топлота и разбиране прави оценка на разликата във възприятията на тежестите на войната от редовия войник и офицера. Войниците (преразказвам) са подвластни на неблагополучията и тежестите на мига, които ги отчайват, офицерите виждат събитията и проблемите в цялост и не губят кураж, затова мисията на офицерите за неразривна връзка, контакт с войниците е свръхотговорна, за да повдигнат духа им, пише команднващият армията до офицерите. 
Една от тъжните снимки в изложбата. 
В полевия лазарет. Жестокото лице на войната. Санитарите и милосърдните сестри заместват майките и жените. 
Десетки пощенски картички от войниците до техните семейства пресъздават живота на фронта. 
Сръбски пленници работят наравно със селяните в българско село. Прави впечатление, че пленените войници и офицери и от двете страни са в прилично състояние - и физическо, и на духа. 
Денят в който носят писмата! Денят, за описването на който думите са слаби, четем пак в спомените на преживелите тези мигове. Писмата се четат на глас. Който не е получил писмо, минава от група на група и слуша. И чака своя миг... Със следващата поща. 
Офицери празнуват Коледа на Южния фронт. 
Плененият английски войник е заловен, докато е бил на разузнаване, затова е със специални обувки, да не оставя следи. 
Свален е английски самолет "Нюпорт". Снимали са се с с него български и турски войници и офицери (вдясно) и германски и български (вляво). Двамата английски летци са с кожените дрехи сред групата военни вляво. Застанали са доста гордо пред фотографа, сякаш не са пленени - коментират щеговито посетители. 
Военнопленници от Съглашенските войски в български лагер. 
Двама български офицери, пленени от френска част през 1918 г., във френски пленнически лагер на остров Корсика. 
Ратификацията на Ньойския договор с подписите на премиера Александър Стамболийски и външния министър Михаил Маджаров, която последва подписването на 27 ноември 1919 г. 
След края на войната почти във всяко село и град в България са издигнати паметници на загиналите за обединението на България, в името на което тя влезе в Първата световна война. 
Една от най-тъжните последици за България от Първата световна война. Останалите последствия са огромни репарации, както и забрана за армия над 20 хил. души... Радикализмът на наказанието на победители над победени, основан на силата, не на справедливостта, не само промени облика на света, но и отне вярата и илюзиите на цели поколения в мъдростта на елитите. 