Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми

Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми

Български военни летци, вторият от ляво на дясно седнал е поручик Димитър Списаревски.
Изгубената България
Български военни летци, вторият от ляво на дясно седнал е поручик Димитър Списаревски.
На този ден се навършват 75 години от въздушния бой на българските изтребителни летци с американските и английските бойни самолети, в който летецът Димитър Списаревски загива в боен полет, унищожавайки с въздушен таран тежък американски бомбардировач Б-24.
На 20 декември 1943 г. поручик Списаревски е на бойно дежурство на летище Божурище. В небето към София се насочват към 40 бомбардировача "Либерейтър" и 50 английски и американски изтребителя "Локхийд". Срещу тях излитат 17 машини "Месершмит" от Божурище /сред тях е Списаревски/ и 24 "Девоатин" от Враждебна.
(Българската бойна авиация, която заради Ньойския диктат започва да се изгражда наново едва в края на 30-те години, си дава сметка, че няма шанс за победа и унищожение на нападателя, но целта е да бъде постигнато възможното: да бъде разстроена конкретната бойна формация, чиято огромна клинообразна колона навлиза със смразяващ грохот и краят й се губи отвъд хоризонта; да бъде спечелено време за мирното население да се укрие; да бъдат принудени "крепостите" да хвърлят бомбите си извън София ... Мемоаристите описват миговете преди да излетят срещу многократно превъзхождащия ги противник: тръгвайки към машините, се прекръствахме и прегръщахме с думите "Бог да ни е на помощ" и "Да спасим София".)
На 20 декември 1943 българите свалят 3 бомбардировача и 10 изтребителя.
Според бойния дневник на орляк 3/6 Списаревски с безумно смела маневра успява да се измъкне от два американски изтребителя и се насочва към ято от 16 "Либерейтъра", които са се отървали от българските изтребители и поемат успокоени курс към София. Той атакува и сваля един самолет, но в ожесточения взаимен картечен огън - наричат този въздушен бой "небесния ад" - са изразходвани всички муниции и самолетът му е сериозно увреден.
Разбирайки, че няма да излезе жив, Списаревски устремно насочва самолета си към водещия колоната американски бомбардировач, нанася му унищожителен таранен удар и той полита към земята разцепен. Самолетът на Списаревски пада в единия край на Долни Пасарел, намират го мъртъв селяните, които след всяка бомбардировка тичат към нивите да спасяват летците. На другия край на селото откриват оцелелия по чудо заден картечар от унищожения самолет Хенри Ренър и го спасяват.
Поразяването на водещия бомбардировач от колоната либерейтъри и стресът на пилотите от ужасната гледка си казва думата - голяма част от бомбения товар е изсипан в полето край София.
Летецът Списаревски: Ще изям противниковия самолет, но няма да поръси с бомби земята ми
Изгубената България
Най-непосредственият очевидец на въздушния таран на Списаревски е лейтенант Джон Маклендън, който го е видял последен от своя изтребител като летяща жива торпила малко преди той самият да бъде ударен и свален от друг български самолет. Американският пилот свидетелства:
"Шест минути преди да бъда свален, станах свидетел на нещо нечувано и страшно Летящият като вихър български изтребител първо се отдалечи от поразената и вече падаща наша машина и като се хвърли с цяла мощност към водещата, се стовари върху нея, отсече опашката й и тя в миг се разруши като ударено от гръмотевица гигантско дърво... Страшна смърт дори и за най-смелия пилот!"
И още: "Дълго време всяка нощ ми се привиждаше как българският изтребител връхлита върху нашия бомбардировач. Не, това не беше камикадзе. Достатъчно ми е да знам, че е бил лейтенант и се е казвал Списаревски."
А въздушният стрелец от унищожения бомбардировач лейтенант Хенри Ренър, единственият оцелял по чудо от целия екипаж край Долни Пасарел, е лаконичен: "Видях ада. Ударът на вашия летец беше изключително лют."
След като излиза от болницата, Ренър търси майката на Списаревски, за да й предаде един от ордените си в знак на почит към саможертвата на сина й.
"
Димитър Списаревски се е обучавал в три военно-въздушни школи в Германия от 1938 до 1943 г..последната е край Берлин. Но той не е само виртуозен пилот. Списаревски е магнетична личност, влюбен в европейската класическа литература, поклонник на две култури - немската и руската, владеещ отлично и двата езика. Смел и дързък, с експресивен дори буен нрав. Но внимателен кавалер, с рицарско отношение към слабите. И преди всичко друго - описван е като огнен патриот. Съвременниците го цитират от разговор на маса: "Ако трябва ще изям противниковия самолет, но няма да го оставя да поръси с бомби земята ми".
Не, Димитър Списаревски не е камикадзе, обясняват специалистите. Той не излита за битка с решение за саможертва. Неговата дързост и смелост са черти на характер, който априори отхвърля отстъплението. Таранната атака е ситуативно решение, но на това основание.
Посмъртно е повишен в чин капитан и награден с орден за храброст.