Къде са възрожденските сгради на "възрожденския" Гигински манастир
Тя е някъде под внушителната кула-камбанария, срещу новия и значително по-голям параклис и обградена от различни сгради - ново строителство. С нов и променен покрив със съвременни керемиди. Не е трудно да се пропусне единствената възрожденска и стара ценна сграда в иначе огромния комплекс на Църногорския манастир "Св.св. Безсребреници и Чудотворци Козма и Дамян Асийски" край пернишкото село Гигинци.
Неотдавна в Националния институт за недвижимо културно наследство е постъпило искане целият манастирски комплекс да бъде обявен за ценност с национално значение. А от заседанието по въпроса на специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности към Министерството на културата, се чуват множество критики около решенията, довели до сегашния вид на манастира.
Заради всички намеси и строителства експертите препоръчват да се даде статут на ценност с национално значение само на църквата, а на реставрираните в сравнително автентичен вид старо манастирско крило, магерница и гостоприемница да се гласува, че са с местно значение. Отделно се дават и предписания за оправяне на покрива на църквата, за да бъдат премахнати неподходящите намеси, нарушили структурата и стария му вид.
Експертите от института за паметници обясняват още, че е добре да се гласуват тези решения, за да се спре бъдещото строителство в района и да се защитят ценните обекти. Които в момента са значително по-слабо забележими от новите сгради.
"Не предлагаме манастирът да добие статут на недвижима културна ценност, защото той няма характеристики и белези на манастирски комплекс от периода на Възраждането. Той бележи по-скоро тенденциите в съвременното църковно строителство и похвати за организиране на манастирски комплекс. Определяме го като охранителна зона на обектите за индивидуален статут. Важното е, че в тази среда не допускаме ново застрояване", отбелязват експертите от института. И посочват, че големите нови сгради дори излизат извън обхвата и територията на предишния манастирски комплекс.
Нищо от новото строителство, започнало около 2007 г. и с пик между 2010 г. и 2012 г. не е съгласувано с института за паметниците, се разбира още на заседанието.
Така през годините около старата църква, която и дотогава е със статут, отговарящ в момента на категорията с "национално значение", изниква изцяло ново жилищно крило, което е видимо по-голямо и обемно от старото. На покрива му са разположени десетки соларни панели, които също предизвикват недоволството на експертите. Фронтонът на тази сграда пък наподобява копривщенските къщи. До нея има и нова църква, наричана параклис, която също е значително по-голяма от възрожденската. Изградените стени на манастира пък наподобяват крепостни и завършват със зъбери.
Манастирът е много посещаван, има стопанство, произвежда различни продукти. Преди да започне възстановяването и новото строителство обаче той е бил в окаяно състояние. Като през комунистическия период там са се отглеждали селскостопански животни, а по-голямата част от сградите са били пред сриване.
Преди десетина години местните свещеници започват кампания за възстановяването му, откриват набирателни сметки, ангажират Светия синод. Появяват се и фирми-инвеститори. Основен дарител на манастира става и бившият банкер, а сега главен обвиняем по делото за фалита на Корпоративна търговска банка Цветан Василев. Той и съпругата му Антоанета дори бяха изографисани като ктитори на манастира, а даренията им надхвърляха над половин милион лева. Впоследствие Василев сам пожела образът му да бъде заличен от стените.
Манастирът получава немалко средства и от властта, като по време на Тройната коалиция, правителството на ГЕРБ и последвалият втори кабинет "Борисов" се отделят бюджетни и евросредства за няколко стотици хиляди лева. С бюджетни пари е ремонтиран и пътят до манастира. А през 2015 г. лично премиерът Бойко Борисов и тогавашният вицепрезидент на Европейската комисия Кристалина Георгиева присъстват на освещаването на новоремонтирания манастир.
Тогава от Държавния фонд "Земеделие" съобщават, че близо 420 хиляди лева са вложени за реновирането на църквата "Св. Анна" и близо 793 хиляди лева за възстановяване на западното крило на Гигинския манастир. Средствата са осигурени по проект по Програма за развитие на селските райони 2007 – 2013 г.