Съществени ли са 5% неизпълнена работа за около 500 хил. лв. без ДДС? Съществено ли е вместо половината стъкла да има плексиглас или да не са довършени тавани, хидроизолации, осветление, електрически инсталации?

За Министерството на културата и създадената с негови представители приемателна комисия на комплекса "Антична Сердика" на софийското ларго явно това не са били сериозни проблеми. Обектът е бил приет за завършен без забележки. Министерството вижда проблеми, но по-късно, а сега губи съдебни дела.

Ларгото беше официално открито през април 2016 г., а първото дело срещу изпълнителя - обединението "Антична Сердика" ДЗЗД, е заведено през януари 2017 г. след одит на Агенцията за държавна финансова инспекция. Стойността на реконструкцията е над 15 млн. лв., осигурени чрез европейската оперативна програма "Регионално развитие", беше обявено на официалното му откриване през април 2016 г.

Договорът с изпълнителя на обществената поръчка за обекта обаче, както и последващите действия на ведомството и наетите от него представители са такива, че правят почти невъзможни претенциите на държавата за забавяния и нередности, се вижда от документите по делата, които министерството води за неустойки заради забавяне.

Според сключения договор в началото на април 2015 г. министерството се съгласява, че за дата на приключване на строителството ще се смята подписването на Акт образец 15. Строителите и ведомството първоначално се договарят, че обектът трябва да е завършен за 200 календарни дни. Но впоследствие заради наложили се пет спирания, крайният срок се удължава до 20 януари 2016 г.

Според договора до този срок строителството трябва да е "до степен на съществено завършване". Само ако тази степен не е постигната, и то по вина на изпълнителя, той дължи неустойки за неспазени срокове.

С договора министерството се е съгласило, че не трябва да се чака окончателното приемане на обекта с разрешение за ползване и издаване на Акт 16 от държавния строителен контрол, за да се освободи строителят от отговорност.

На 25 януари 2016 г. приемателна комисия подписва акт за "установяване годността за приемане на строежа обр.15". Актът е подписан от представители на възложителя (Министерство на културата), на проектанта, на строителя и на строителния надзор без забележки, не са направени констатации за недостатъци - това се посочва в мотивите и на двете съдебни инстанции – Софийския градски и Софийския апелативен съд.

От апелативния съд отбелязват: "В решението на комисията по приемането на строежа е записано: "Приемаме, че строежът е изпълнен съгласно одобрените инвестиционни проекти, заверената екзекутивна документация, изискванията към строежите по чл.169, ал.1 и 3 от ЗУТ (Закона за устройство на територията - бел. ред.), условията на договорите за строителство и че наличната строителна документация в достатъчна степен характеризира изпълненото строителство. НЯМА недостатъци; НЕ Е НЕОБХОДИМО определяне на срок за отстраняване на недостатъци."

Съдът посочва, че възложената работа е била изпълнена поне "до степен на съществено завършване", съобразно договора, както и че изпълнението на поръчката е било прието от възложителя без възражения.

Четири дни след Акт 15 държавната приемателна комисия, назначена от Дирекция национален строителен контрол (ДНСК), открива нередности. И отказва разрешение за ползване (акт 16), преди те да бъдат отстранени.

Приемателната комисия вижда, че около 50 % от стъклата на купола не са монтирани, а има плексигласови плоскости, не е изпълнена шпакловка и боядисване на облицовъчните аквапанели, с които са обшити стоманените пръстени от конструкцията на купола, наклонени колони и гредови елементи по окачения таван... както и нередности около сигнализациите и обезопасяването при нужда от евакуация. Общо тези липси са за близо 500 000 лв., или около 5 на сто от общия договор. Строителят отстранява пропуските и довършва работата. Възложителят пак приема обекта – този път с акт на 25 февруари 2016 г. Разрешението за ползване е от 7 март 2016 г.

По европроекти има практика договорът да предвижда неустойки за забавяне, само ако в крайния срок обектът не е "до степен на съществено завършване". В случая остава въпросът защо министерството е приело, че тази степен е достигната, и приема обекта без забележки, въпреки че само четири дни по-късно приемателната комисия на ДНСК намира толкова много проблеми.

Рашидов пък обясни, че искал "тихо" да изпълнят срока по Ларгото, за да не загубят европари. Той обяви, че след като по време на правителството на Пламен Орешарски, който управляваше страната от 29 май 2013 г. до 6 август 2014 г. с мандата на БСП, обектът е стоял покрит с найлони, имало забавяне, заради което имало риск да се загубят 3 млн. от европейското финансиране. Не бил говорил за това досега, защото не искал да е в "шлаката". Още докато беше в опозиция, Рашидов неколкократно предупреди, че ако обектът не е завършен до 29 януари 2016 г., европейските пари ще бъдат загубени.

Пред "Дневник" инж. Александър Бричков, който е бил нает за инвеститорски контрол от Министерството на културата и е подписал приемателния акт 15, каза, че си е свършил работата, която се е състояла в това да приеме обекта в срок. Той препрати към строителния надзор въпросите за това в какво състояние е бил приетият в срок обект.

Министерството решава да заведе иск и внася искането си за обезщетение през януари 2017 г., след като Агенцията за държавна финансова инспекция прави одит и констатира както нередности, така и забавяне покрай приемането. Министерството претендира забавяне за периода, в който са се наложили допълнителните ремонти, провокирани от забележките на ДНСК – 36 дни.

И Софийският градски, и Софийският апелативен съд отхвърлят искането, предстои трето и окончателно произнасяне. Основният аргумент на първите две инстанции е един и същ – възложителят е приел обекта без забележки с Акт 15 на 25 януари 2016 г. А подписването на този акт според сключения договор е условието строителството да се смята за приключило.

Ситуацията се усложнява допълнително от факта, че строителството има общ краен срок, макар че работата е разделена на две части - за пространствата пред ЦУМ и за подлеза под площад "Независимост". Когато в края на декември 2015 г. строителят завършва частта пред ЦУМ и подписва с Министерството на културата Акт 15 за приемане, консорциумът кани държавното ведомство да приеме целия обект, макар работата по другата част още да не е приключила. Министерството няма как да отговори на поканата и запазва мълчание до 25 януари 2016 г., когато приема за завършена цялостната работа. Забавянето от записания в договора краен срок - 20 януари, обаче се приема от съда като бездействие на министерството.

Юристите на министерството искат обезщетение за цялостно забавяне, а градският съд заключава, че такова няма. Апелативните съдии отбелязват, че за другите видове неточно изпълнение в договора е уговорена неустойка в различен размер, но ведомството не се позовава на тези алинеи и възможности. Освен това се претендира забавяне не само за ремонтите и довършителните работи, които е трябвало да бъдат направени след инспекцията на ДНСК, а за цялостно забавяне на всичката работа, което съдът не намира за основателно.

Темата за Ларгото придоби нова актуалност покрай изнесени от депутата от БСП Елена Йончева записи, на които се твърди, че е Боил Банов. Според субтитрите на БСП по изнесените записи на 24 март 2016 г. (над две седмици след издаването на разрешението за ползване и окончателното приемане на обекта от ДНСК), като зам.-министър на културата Боил Банов дава указания да се фалшифицират документи, за да излезе, че няма 33 дни забавяне на проекта. Банов лансира предложението в строителните книжа за минал период да се намерят два пъти по 15-16 дни, в които не са се правили никакви строително-монтажни работи, и "да пуснем Акт 10 и Акт 11 съответно за спиране, за да излезем начисто, че няма закъснение".

Аргумент на Банов и Рашидов срещу тези твърдения беше, че Министерството на културата претендира неустойка и води дела за забавяне.

От документите по делата се вижда, че са подписани 5 акта 10 (за спиране на строителството - бел. ред.) и 11 (за възобновяване на строителството - бел. ред.). Основно заради археологически проучвания работата по обекта е била спирана пет пъти за общо 59 дни. И затова срокът по договора е удължен до 20 януари 2016 г.

От обясненията на социалистите не се разбира дали смятат, че Банов е искал да прикрие забавяния преди приключването на обекта и първия акт 15, като това е довело до издаване на някои от тези пет акта 10 и 11. Или целта е била да скрие последващото забавяне за отстраняване на нередностите, констатирани от ДНСК. Дали някои от документите за спиране са били направени със задна дата с цел скриване на забавяне и отказ от неустойка ще трябва да установи прокуратурата, която се самосезира по случая.

.

Хронология 8 април 2015 г. – Министерството на културата сключва договор за "Антична Сердика" - частта пред ЦУМ и ларгото 10 декември 2015 г. – Министерството и изпълнителите се споразумяват да удължат крайния срок до 20 януари 2016 г. включително. Основанието е наложили се спирания на работата за общо 59 дни, основно заради археологически проучвания 23 декември 2015 г. - държавната приемателна комисия издава протокол за приемане на работите по едната част – пространството пред ЦУМ 30 декември 2015 г. – има отправена покана към министерството да приеме обекта. Пред съда юристите на ведомството обясняват, че не е било възможно да приемат обекта, тъй като работата по него не е приключила. Заради липсата на два срока по двете части на обекта съдът приема, че има бездействие от страна на министерството 25 януари 2016 г. – издаден е протокол от комисия с представители на министерството, проектанта, строителния надзор и строителя, с който се подписва Акт образец 15 и се приема обектът. Документите биват придвижени към държавния строителен контрол, който трябва да разреши ползването и да издаде Акт 16 29 януари 2016 г. – след проверка на място държавната приемателна комисия намира редица проблеми. Стойността на нужните ремонти според доклада са за около половин милион лева и са около 5 на сто от договорената работа. Комисията установява, че половината стъкла на купола под Ларгото липсват и вместо тях има плексиглас, недовършени тавани, хидроизолации, осветление, електрически инсталации и др. ДНСК отказва да издаде Акт 16. 25 февруари 2016 г. – След предприетите ремонти комисията с участие на възложителя отново приема обекта и издава втори Акт 15. Според съда първият и вторият акт са с почти идентично съдържание 7 март 2016 г. – ДНСК издава разрешение за ползване на Ларгото и въвежда обекта в експлоатация Декември 2016 г. – Агенцията за държавна финансова инспекция излиза с доклад след проверка, в която констатира забавяния и неточности в документацията по поръчката Януари 2017 г. – Министерството на културата завежда иск за неустойки в следствие на забавяне – за периода между първия и втория Акт 15. До момента искът е паднал на две съдебни инстанции, предстои окончателно трето произнасяне. Основен аргумент на съда е, че министерството се е съгласило да приеме обекта и не е имало забележки по него към 25 януари 2016 г., така че няма основания за претенции.