Проблемите с недвижимото културно наследство са тежки и унаследени от повече от 50 години, а отчетът на Сметната палата ще помогне на Министерството на културата да подходи към тяхното разрешаване. Друг ключов фактор за опазване на паметниците сгради е дигитализацията на архива. Това съобщи днес на пресконференция министърът на културата Боил Банов.

Той благодари двукратно на Сметната палата и подчерта, че целта на тяхната експертиза е "да влезем по-бързо в това, което всички искаме - да опазим културното наследство". По повод на констатацията в одита, че помещенията за съхраняването на архива не са достатъчни, Банов заяви, че в момента в Министерството на културата се подготвя пространство за архива и неговата дигитализацията. Според него това ще засили комуникацията и контрола над институциите.

Министърът подчерта и, че благодарение на двукратното увеличаване на бюджета на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН) заплащането на служителите е било увеличено. Била е улеснена и възможността да се наемат екипи от университети и различни организации и да се правят нужните разходи.

По думите на Банов стратегията за решаване на проблема с човешкия ресурс, който трябва да извършва проверки и да следи за нередности около паметниците на културата, е дигитализацията. "Не можем да се върнем в действителността на филма "Опасен чар" и да сложим на всеки паметник милиционер. Трябва да се използват съвременни методи за опазването, както е по целия свят", допълни министърът и изтъкна, че не е възможно 19 хил. паметника да бъдат проверявани от 19 хил. души.

На журналистически въпрос за възможността паметниците сгради да бъдат ипотекирани Банов отговори, че настоящата процедура е тромава и може да трае 10 години. "В момента очакваме от общините да бъде входиран проект за промени в закона. Ще се опитаме да направим процедурата по-ясна", отбеляза той. И изтъкна, че Министерството на културата отговаря на ниво национални паметници на културата, където проблемите не са толкова големи.

Банов каза, че нито една от от сградите, чиито брой е над 19 хил., не е оставена на произвола. Но въпреки че опазването им е регламентирано, отговорност за това имат и частните собственици. "Ние не можем да кажем, че собствениците са злонамерени и търсят разрухата. И да се срути някоя къща, тя ще трябва да се възстанови, каквато е", коментира той.

На критиката от Сметната палата, че управлението на Националната система за опазване на недвижимото културно наследство не е достатъчно децентрализирано, Банов отговори, че превръщането на НИНКН в самостоятелна институция не отговаря на разбиранията му за демокрацията. Той настоя, че и институтът и сега има достатъчно самостоятелност.

По повод на сроковете, които министърът предвижда, за да бъдат взети мерки, той изрази надежда, че в края на мандата си ще даде подобна пресконференция, на която ще обяви свършената работа: съкратени срокове, направени регистри, по-добро функциониране на НИНКН.

За казуса с къщата музей на Яворов Банов коментира, че там положението е много сложно, защото тя няколко пъти е била ипотекирана, а държавата и общината трябва да я придобият по законов начин.

На въпрос на "Дневник" за поредния случай на превръщане на кино в магазин ("Европа палас") и тази тенденция, Банов отговори, че когато сградите са частна собственост, ръцете на министерството са завързани и няма закон, който да забрани на собствениците да не предприемат такива стъпки.

Днес сутринта в ефира на "Нова телевизия" председателят на Сметната палата Цветан Цветков заяви, че действащите в момента закони не пречат на държавата и общините да опазват недвижимото културно наследство.