През 2011 г. Главното мюфтийство има около 1 млн. лв. задължения, през 2016 г. те вече са 5 млн. лв., за да достигнат до над 8 млн. лв. през тази година. Една от основните причини за това e, че дълго време централата в София, която е единственото данъчно задължено лице на мюсюлманското вероизповедание по закон, не е знаела какви пари дължат настоятелствата по места. А когато тези данни са стигнали до тях и са им били предявени искания за издължаване, вече са били натрупани сериозни лихви. Сред другите основания са също огромната такса смет за някои от джамиите, като например столичната има над 600 хил. лв. задължения по това перо. Водени дела за неспазени наемни договори също докарали немалки финансови задължения.

Това заявява главният мюфтия Мустафа Алиш Хаджи в негово интервю, качено на 8 март в "Ютюб" канала на мюфтийството. Пред "Дневник" доскорошни служители на мюфтийството също разясниха откъде се стига до сериозните задължения на вероизповеданието. От тези изявления се разбира, че основна причина е лошото дългогодишно финансово управление на имуществото на вероизповеданието.

Огромните задължения на мюфтийството са на дневен ред покрай намерението със закон да се даде възможност вероизповеданията да се освободят еднократно от плащане на неплатените към 31 декември 2018 г. публични вземания с главниците, лихвите и разноските по тях. А управляващите неколкократно обясниха, че ако не се опростят задълженията на това вероизповедание от 8 млн. лв., всички пари, които то ще получи от държавата и които би трябвало да са предназначени за заплати на имамите и други духовни лица, ще бъдат блокирани и няма как те да бъдат издържани.

След законови промени, конференция за избор на главен мюфтия и промяна в устава през 2005 г. се приема централизиран подход за представляване на мюсюлманското вероизповедание. Така централата в София се приема за юридическото лице, което е задължено по закон да поема всички плащания на вероизповеданието. За разлика например от Българската православна църква, където всяка митрополия се грижи сама за финансите си и съответно трябва да покрива задълженията си.

Самите настоятелства не изпращали справки за финансовите си дела до София. Дори имало немалко случаи данъчните да издават актове за глоби, нарушения и др., които обаче подавали до местната структура, а не до централата, и така отново тези задължения оставали необслужени, като трупат огромни лихви всеки ден.

Едва през 2011 г. ревизия на Националната агенция за приходите (НАП) установява колко точно са задълженията на Главното мюфтийство – над 1 млн. лв. От НАП потвърдиха за "Дневник", че са направили ревизия, но отказаха да дадат подробности за нея.

Тогава Мустафа Алиш Хаджи моли държавата и президента да се намесят и да се стигне до опрощаване на поне част от тези суми. Отговорът е, че единствено съдът може да вземе такова решение. И вероизповеданието продължава да трупа дългове, включително от лихви, защото не може да покрие задълженията.

Според доскорошни служители в мюфтийството вероизповеданието плаща заплати на над 1200 души. Докато не успява да покрие всички задължения на регионалните си структури, мюфтийството затъва и в дългове за осигуровки на служителите си, се разбира от думите на главния мюфтия. Той не дава разбивки колко осигуровки не са внесени, но посочва, че тези задължения са едно от перата в просрочените 8 млн. лв.

В последните около пет години мюфтийството получаваше по 2 млн. лв. годишно от турския Дианет - службата, която отговаря за вероизповеданията. Те се използват главно за духовни училища и Висшия ислямски институт. Част от парите са и за заплати на духовни лица.

След промените в Закона за вероизповеданията отпреди няколко месеца обаче вече вероизповеданията няма да могат да плащат на духовниците си с пари от чужбина. Затова и държавата предвижда да отделя повече средства от бюджета за тези заплати, издръжка на храмове и други подобни разходи. Мюфтийството обаче не може да усвои тези пари, тъй като те ще бъдат блокирани заради задълженията.

Така сега не се знае освен как вероизповеданието ще покрива осигуровките, ако те не му бъдат опростени, но също и как изобщо ще плаща заплати.

Друго сериозно перо на разходи за мюфтийството е такса смет, която трябва да плаща на храмовете. До 2016 г., когато със закон молитвените домове бяха освободени от тази такса, джамията в София е натрупала 600 хил. лв. за неплатена такса смет на Столичната община, съобщава главният мюфтия.

Преди да отпадне, таксата се е изчислявала както за всички останали задължени субекти - на база кубатурата на имота. Сами можете да изчислите колко е била тази такса за джамията, като имате предвид нейната кубатура, коментираха от мюфтийството. И уточниха, че става дума за стотици хиляди левове годишно. В същото време от джамията се изхвърлял около един контейнер боклук на седмица най-много.

Вероизповеданията вече са освободени от тази такса от 2016 г., но натрупаните дотогава задължения на мюфтийството продължават да му носят лихви.

Храм-паметникът "Св. Александър Невски" например няма подобни задължения. Защото до влизането в сила на поправките от 2016 г. той не е имал нотариален акт и е бил собственост на държавата и общината, които са се погрижили за този разход, уточниха от храма.

Бивши служители на мюфтийството коментираха, че по времето на Генджев били отдавани и различни видове имоти под наем, а след като новото ръководство отказало да изпълнява договорите, също било съдено и съответно генерирало нови задължения.

Макар през 2011 г. данъчните да установяват около 1 млн. задължения, трупащи лихви, освен тях продължават да идват и нови и нови случаи на дължими суми. Буквално всеки ден имаше някоя нова преписка, фактура, неплатена сметка, припомнят си служители на вероизповеданието, ангажирани с тези проблеми по това време. Все някое настоятелство изпращало информация за стари разходи или правело нови, които не можело да покрие. Необучените как да водят счетоводство духовни лица не давали навременна информация за финансите си. Налагани били и глоби за недобре поддържани имоти и други.

Които до днес с лихвите и нови задължения достигат до малко над 8 млн. лв.

Още в края на миналата година управляващите правят опит да опростят публичните задължения на вероизповеданията. По време на обсъжданите тогава изменения в Закона за вероизповеданията депутати от ГЕРБ се опитват между първо и второ четене да вкарат и текст за амнистията. По време на заседание на комисията по вероизповеданията ръководителят ѝ Красимир Велчев от ГЕРБ съобщава, че има предложение за такова опрощаване от името на финансовото министерство. Обявява, че това е политическо решение. И сам поема ангажимента да внесе конкретен текст в тази посока.

Следват дебати в комисията, се вижда от стенограмата от това заседание. Велчев предлага и конкретен текст. Идеята на ГЕРБ е да се остави пленарната зала да реши дали да се приеме подобна амнистия. След гласуване обаче с пет глаза "за" и пет "въздаржали се" разпоредбата бива отхвърлена. И до пленарната зала така и не се стига.

Въпреки това обаче управляващите не се отказват от намерението си, което ще отпуши възможността Мюфтийството да усвоява новите държавни средства и да плаща на духовниците си. Така преди няколко седмици ГЕРБ и ДПС внасят новото предложение за опрощаване на задълженията, което е прието и на първо четене в пленарната зала. Предстои скоро да се гласува и окончателно на второ четене.