София, която проправя път за следващите глухи студенти
София Калинова и брат ѝ Атанас са глухи. Учат в масово училище и до дванадесети клас се справят с помощ от околните. Но решението им да положат матура по английски език става проблем. Няколко месеца преди изпита разбират, че няма да бъдат допуснати до него – заради увреждането си не можели да се справят с компонента "слушане".
Вместо да започнат да учат по друг предмет обаче, те не се отказват. По това време братът и сестрата вече са членове на Съюза на глухите, а майка им Милена Гъркова-Калинова е член на Асоциацията на родителите на деца с увреден слух. През двете организации те изпращат писма до министъра на образованието с искането да им се предоставят условия да положат изпита. И в почти последния момент получават извинение и ангажимент от институцията да промени правилника за явяване на матура по чужд език, така че всички глухи ученици да имат същото право.
София и Атанас се явяват на матурата си с лека промяна – вместо да им диктуват текст, им го дават напечатан за няколко минути, за да го прочетат и после да отговарят на въпроси по него.
Всичко това се е случило през 2009 г. Десет години по-късно София е завършила право в University College Dublin и не спира да се бори за правата на хората с увреждания на слуха. За това време е заемала постове в младежката организация на Съюза на глухите в България, един от основателите е на Европейския съюз на глухите студенти, а през 2015 г. създава и Българския съюз на глухите студенти – през цялото време работейки като доброволец.
През същата година получава отличие и като една от "Десетте най-изявени млади хора в света" - програма на американската неправителствена организация Junior Chamber International.
Заедно със свои колеги е написала "Наръчник за глухите студенти в Европа" (който може да се купи от европейската организация). В книгата се проследяват и анализират практиките от 20 държави в Европа (не само в ЕС), така че четящите го да знаят какви са правата им и как да ги изискат. Но тя се надява книгата да бъде полезна и на държавни и образователни институции.
Как човек, който досега не е общувал с глух човек, да се държи към него? "Да се държи нормално", казва София и посочва как, понеже тя говори малко, се е случвало чуващи хора да започнат разговор с нея, да осъзнаят, че има увреждане, и да се откажат да си общуват.
"Съвет – глухият човек чете по устните. Ако е възможно, по някакъв начин, да покажем ясна артикулация; ако глухият не разбира, да се повтори, да имате търпението да повторите. Да покажете нещо, с което да улесните комуникацията. Ако това не става, всички имаме телефони, може нещо да се напише, да се покаже."
Какво е нужно, за да може глух студент да ходи на лекции
Братът и сестрата са приети английска филология – но на откриването на учебната година преподавател, чието име София дори не иска да си спомня, ги посреща с думите, че приемът им е грешка. Две години по-късно момичето не е било скъсано на нито един изпит, но решава да се откаже и да отиде да учи право в Ирландия.
"Аз исках да уча в България", казва София. Но един глух студент има нужда от определени условия, за да се справи с лекциите си – първо, жестомимичен преводач, и второ, т.нар. notetaker – човек, който да води бележки, защото студентът не може да гледа преводача си и да си записва едновременно.
Всичко това тя получава от ирландския си университет, макар че и в него, както в българските, почти няма глухи студенти. София е първата, завършила тази специалност и в двете държави, казва тя.
