След болшевишкия преврат в Русия през 1917 г. и гражданската война в България търсят убежище много руски емигранти. Те били над 30 хиляди според публикация на "Дойче веле". "Правителството на Александър Стамболийски се съгласява да приеме белогвардейците от армията на барон Врангел, както и хиляди представители на дворянството и интелигенцията на Русия в България. Подписаната спогодба предвижда установилите се трайно в България противници на болшевишкия режим да приемат българско гражданство.", се казва в публикацията.

След 1944 г., при комунистическия режим, България престава да е гостоприемна за бялата емиграция.

Текстът е от радиограма, изпратена до областните инспектори в страната през 1945 г, цитирана в сборника на комисията по досиетата.

В сборника се описва как Министерството на вътрешните работи нарежда да се издирят всички руски емигранти и да се опишат причините за тяхното идване в България. Изготвят се и различни списъци на сътрудничилите на Германия по време на Втората световна война.

Участвали в окупационния корпус в Сърбия и на Източния фронт на страната на Германия са арестувани. Те биват изпращани в Трудово-възпитателни общежития.

По изпратени от Москва списъци властите в София издирват и събират "за разпит" в СССР стотици белоемигранти и други "шпиони", обвинени за врагове. По данни на експерти, цитирани от "Дойче веле", жертви на болшевишкия режим стават над 3000 български граждани, родени в Руската империя. От съветските представители са арестувани голяма част от белоемигрантите. Осъдени са в София, след което са изпратени за различни срокове в лагери в СССР.

Публикуваната в сборника справка от ноември 1952 г. показва приблизителния брой на руските емигранти, намиращи се на територията на България тогава - това са 12 793 души, дошли след Октомврийската революция и още 761 белоемигранти, екстернирани от Югославия. Почти 7 хил. от тях са приели съветско гражданство, но също така не малко се намират в затворите и трудово-възпитателните лагери с различни обвинения и присъди - "шпионска дейност", "вражеска дейност и слухове", "кражба, спекула, измама", "неморални прояви". В справката подробно е описано колко от тях излежават съответната присъда и в кой район на България са.

Разработките в този документ на ДС са кръстени "Авантюристи" и "Пощальони" и целят проучването и евентуалното залавяне на подозрителни руски емигранти, застрашаващи сигурността на Народна Република България и СССР.

През 1954 г. информатор съобщава на ДС чуто предупреждение на емигрант: "Всички, които заминат за СССР, там ще бъдат затворени в концлагери за "стари грехове". В този период Съветският съюз приема бели емигранти, като за целта се изготвя списък на желаещите да се върнат в родината си. Голям брой, получили в България съветско гражданство, се записват, но има и такива, които предпочитат да останат в България, защото подозират, че в Съветския съюз ще бъдат репресирани. Оказват се прави - година по-късно в отчетен доклад на ДС се споменава, че върналите се в СССР бели емигранти предупреждават с шифровани писма сънародниците си в България да не се съгласяват да заминават обратно в родината си. Причината е, че положението им там е "много зле".

Много от руските емигранти са водели кореспонденция с роднини, живеещи в други европейски страни. След направена проверка от информатори и внедрени в пощенските станции хора на ДС е установено, че не всички писма са с "обикновено съдържание" или с молба за парична помощ. Това се разбира от справката на оперативен работник в София, който описва подробно белоемигранти, смятани за съмнителни.

Владимир Евстатиев Булда е един от мнозината, чийто текст на прихванато писмо през 1961 г. е със "съдържание на хули и клевети към Съветския съюз и НРБ". Разказът му до роднина в Париж за непрекъснатото увеличение на цените на най-необходимите продукти, го слага в списъка със заподозрените, които трябва да бъдат наблюдавани.

В края на 1962 г., наскоро назначеният зам.-министър на вътрешните работи Ангел Солаков нарежда с писмо до началниците на окръжните и градски управления на МВР в страната, да се обърне по-сериозно внимание на руските емигранти, тъй като сигурността на страната е в опасност. Причината е засечената "съмнителна" кореспонденция в течение на месец на 500 белоемигранти. Солаков се съмнява в евентуална подривна дейност и сътрудничене на разузнаването в капиталистическите страни.

На територията на България се създават много организации, в които членуват белоемигранти. По данни на ДС, от 1923 г. до 1970 г. те наброяват 69. Имената им са изброени в справката на началника на отдел III "Картотека и архиви". Някои от тях са забранени след 9 септември 1944 г., а останалите са стриктно следени за евентуална подривна антисъветска дейност.

Вниманието на ДС е насочено към организация, за която смята, че служи на американското разузнаване. Тя е извън територията на България, със седалище във Франкфурт и филиали в още няколко европейски държави, тя е смятана за разпространител на "антисъветски пропагандни материали до граждани на НРБ, с молба да бъдат препращани на адреси в СССР".

Съвместно със съветската служба за сигурност КГБ се обмисля започването на оперативни действия, с участието на проверена агентура, а целта е да се доведат на българска територия куриери и емисари на Националния трудов съюз, които да бъдат задържани с цел арест или вербовка, се казва още в сборника.

Действията на Държавна сигурност срещу бялата емиграция са постоянно насочени към опазването на "постиженията" на революцията и към съдействие на съветските служби в борбата с враговете на режима.