Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) отказа на осъден "да бъде забравен" и публикациите за него и делото му в няколко медии няма да бъдат изтрити. Становището на комисията е в отговор на запитвания от журналисти, от които осъденият поискал публикациите да бъдат свалени от интернет сайтовете.

Десислав Велков-Деси бе разследван за измами на клиенти, пред които се представял като екстрасенс. През декември 2016 г. обаче бе осъден за по-тежко престъпление - сексуално посегателство. На 2 октомври 2015 г. в Пловдив той блудствал със студентка, която се срещнала с него, след като видяла обява, че си търси офис сътруднички.

Наскоро Десислав Велков е поискал да се възползва от правото на изтриване, или т.нар. право да бъдеш забравен от медиите, публикували статии и снимки, свързани с делото срещу него. Позовавайки се на Регламент (ЕС) 2016/679 и Закона за защита на личните данни, той е поискал публикациите с информация за него да бъдат свалени от сайтовете на няколко медии. Журналистите от своя страна са се обърнали към КЗЛД с въпрос дали са длъжни да изтрият статиите, или искането му не е основателно.

От КЗЛД отказват изтриване и със становището си на практика позволяват на медиите да запазят статии, публикувани в интернет, когато информацията засяга обществено опасни хора и осъдени престъпници.

Комисията, разгледала казуса, припомня, че правото на изтриване не е абсолютно право и може да бъде упражнено, ако е налице някое от изрично посочените основания в Регламент (ЕС) 2016/679, и Закона за защита на личните данни.

В становището се посочва, че медиите и в частност журналистите са призвани да осигуряват прозрачност и информираност на гражданите, като по този начин способстват за защитата на обществения интерес.

В конкретния случай искането на осъдения не е основателно и медиите не са длъжни да изтрият личните му данни. Причината е, че обработването им е необходимо за упражняване на правото на свобода на изразяване и правото на информация. Освен това медиите изпълняват задачата си да информират обществото - както за извършените престъпления, така и за самия извършител, предвид неговата завишена обществена опасност.

Срокът за оповестяване на журналистическа информация, съдържаща лични данни, трябва да е съобразен с принципа за "ограничение на съхранението", а в случая този срок е съобразен.

Правото да бъдеш забравен бе въведено в европейския регламент през 2016 г. и дава възможност всеки гражданин да поиска от интернет да бъде изтрита информацията за него, се казва в решението на комисията. Това право обаче не е абсолютно. Изтриването на публикации може да бъде отказано, когато личните данни са обработени за журналистически цели и освен това се нарушава правото на свобода на информацията. Тези изключения са предвидени както в европейския регламент 2016/679 (станал известен под абревиатурата GDPR), така и в българския Закон за защита на личните данни.

През май 2014 г. Съдът на Европейския съюз се произнася по казуса Google Spain (C-131-12). Произнасянето е насочено към изясняване на няколко много важни въпроса, свързани с правото на субектите на лични данни да бъдат забравени. Решението на съда предизвика широк отзвук и разнопосочни реакции както в ЕС, така и извън него с оглед значението му за регулиране на дигиталното пространство. В него съдът заключи, че извършваните дейности от търсачки (Google в конкретното решение) представляват обработване на лични данни, което може да засегне значително основните права на личен живот и на защита на личните данни, тъй като улеснява потребителите в изграждането на подробен профил на съответното лице.

Основният въпрос, който решението постави, е дали то е предпоставка за намирането на справедлив баланс между правото на лична неприкосновеност и защита на личните данни на лицата, свободата на изразяване, правото на достъп до информация и другите законни интереси на лицата в интернет пространството. Съдът решава, че с оглед на основната цел на Директива 95/46/ЕС, а именно да се осигури ефективна защита на основните права и свободи на физическите лица, и в частност на правото им на личен живот, тълкуването на разпоредбата, свързана с приложимостта на правото на ЕС, не може да бъде ограничително.

На това основание всяко лице, независимо дали е гражданин на държава - членка на ЕС, може да поиска от лицето, предоставящо услуги за търсене в интернет на територията на съответната държава - членка на ЕС, да бъдат заличени връзките към интернет страници, съдържащи информация, която нарушава неговите права, дори и в случаите, когато публикуването на информацията само по себе си е законно.