Няма да получи от Конституционния съд отговор въпросът какво следва от неговото решение, с което бе отменено одържавяването през 1947 г. на имотите на царската фамилия.

С 18 гласа "за" и 21 "против" съдиите от Гражданската колегия на ВКС отхвърлиха предложението на тричленния съдебен състав да бъде сезиран КС да се произнесе какви са правните последици от собственото му решение от 1998 г., с което беше обявен за противоконституционен Законът за обявяване държавна собственост имотите на семействата на бившите царе Фердинанд и Борис и на техните наследници от 1947 г.

Въпросът възникна на 21 март т.г., тогава тричленният състав на ВКС с председател Маргарита Соколова и членове Светлана Калинова - докладчик, и Розинела Янчева спря делото за Царска Бистрица, което е решено на две инстанции в полза на държавата, за да бъде поискано от Конституционня съд тълкуване какво следва от решението му за отмяната на одържавяването.

Досега всички съдебни състави по делата за царските имоти, които държавата заведе, претендирайки, че са нейна собственост, са приемали, че решението на КС няма реституционен ефект. Такава е и позицията на държавата изразена от нейните адвокати - че обявяването на Закона за одържавяването за противоконституционен няма практическо значение, защото няма обратна сила и не дава правото на реституция. Този мотив бе огласен за първи път от състав на Върховния касационен съд през 2012 г. по делото за чифлика Кричим и оттогава споровете се решават на същото основание от всички съдилища в полза на държавата, без тя да е представила нито един документ, че ги е строила или вземала решение за построяването им, или го е финансирала.

Позицията на адвокатите на Симеон Сакскобургготски и Мария-Луиза Хробок е, че решението на КС от 1998 г. има реститутивен ефект и възстановява правното положение на имотите отпреди одържавяването през 1947 г. Те се опират на решение на КС от 1995 г. /решение №22 по конституционно дело №25/1995 г/. В това решение КС приема, че при отмяна на закон като противоконституционен се възстановява правното положение такова, каквото е съществувало преди приемането му.

Сега за първи път от 2012 г. насам споменатият тричленен състав на ВКС поставя отново въпроса, а поводът е делото Царска Бистрица: да се поиска меродавен отговор на въпроса какво следва от решението на КС от 1998 г. . Зададен с други думи, от гледната точка на формалната логика, въпросът е: възможно ли е да има акт на Конституционния съд, от който да не произтичат никакви последици и той да няма никакво значение.

Сега споменатият тричленен състав ще решава дали сам да се обърне към КС и да поиска тълкуване независимо от отказа на Гражданската колегия, или да си отмени определението от 21 март, с което спря делото, и сам да тълкува какви са правните последици от решението на КС.

Малко вероятно е тричленният състав да намери кураж да преразгледа въпроса за собствеността - развитието на делата за царските имоти от 2012 насам показаха, че дори върховните съдебни инстанции се влияят от конюнктурата и обществените настроения, коментират наблюдаващи развитието на казуса.

-